Звучи ви като заглавие на електронна игра, защото е такова, ама прекрасно пасва и на живота в България. Чета за детето, което е в кома, защото паднало от фонтаните пред НДК, слушам кметицата, която казва, че е разпоредила да се сложат нови табели - те децата най-обичат табели да четат (Фандъкова да не се излага, била е директорка на училище), а в главата ми се редуват нелепи инциденти и загубени човешки животи.
Помните ли възрастния човек, изяден от кучета в столичен квартал? А помните ли мъжа, който си отиде заради токов удар във фонтана на площад Славейков преди години или жената с премазаните крака от Гоце Делчев, която падна от претъпкан автобус, който бил така претъпкан всеки божи ден. А този, който беше убит от паднала тераса в центъра на София? А сградата, която се срути на "Алабин" върху две момичета?
Да не говорим за катастрофите по пътищата, които ако четете статистиката на КАТ, всичките са по вина на шофьорите. Там няма и дума за дупките и калта, за обратните виражи по новата магистрала и всякакви други изненади за шофьорите, които полицаите регистрират като „несъобразена скорост с пътните условия". А пътните условия да не се като метеорологичните - независещи от хората?
Инциденти стават навсякъде, ама тия българските са прекалено глупави - като да те отнесе река на мост и после да ти търсят трупа 3 дни. Нямам представа какво е решението, то е ясно, че не е едно и че трябва да се мисли. От друга страна колко му е да се сетиш, че 50 сантиметров парапет може лесно да бъде прескочен - това че 30 години не е ставал инцидент (по думите на кметицата), не е никаква застраховка.
Ама хубаво ще е да има дела и присъди - за немарливост, за безстопанственост, за лошо управление. Съдебната система обаче си се занимава със себе си, скача от един вътрешноведомствен скандал в друг, а през това време хората мрат като мухи.
