На 11 октомври, петък, ще стане ясно кой е тазгодишният носител на Нобеловата награда за мир за 2019 г. Знаете – второто най-важно отличие в света след „Оскар“, зад което на теория има повече смисъл от наградите на Филмовата академия на САЩ, но на практика и с оглед на някои номинирани през годините това не е много сигурно.
Тази година медийният интерес към наградата разбираемо е по-голям заради двама от номинираните: шведската ученичка (само когато не протестира) и екоактивистка (full time job) Грета Тунберг и президентът на САЩ и най-спорният "лидер на свободния свят" през последните десетилетия - Доналд Тръмп.
Още от сега е ясно, че ако някой от двамата, без значение кой, бъде избран за нобелов лаурет, неизбежно ни очаква вълна от излишни спорове, без които спокойно можем да минем, а решението на Норвежкия нобелов комитет ще остане в историята с другите спорни лауреати – от Ясер Арафат, през Хенри Кисинджър до Барак Обама (след едва девет месеца като президент и по-скоро за добрите намерения, отколкото за реални постижения).
Решението е просто – да не дават отличието нито на Тръмп, нито на Тунберг.
Наистина ситуацията около тазгодишната награда изглежда по-интригуваща, ако я разглеждаме като продължение на битката "Доналд vs. Грета", която започна с критиките на младата шведка срещу американския президент и продължи с неговото тотално пренебрежение спрямо нея около Общото събрание на ООН. Да, но това не е боксов мач или друг междуличностен сблъсък, нито пък едно такова отличие ще доведе до някаква реална промяна в каквото и да е.
А и въпросът в никакъв случай не е просто "Тръмп или Грета".
Все пак те са само двама номинирани от общо 301, от които 223 лица и 78 организации. Политика на Нобеловата фондация е да не се разкриват имената на номинираните, но за Тръмп и Грета знаем, защото нищо не пречи на номинирания или номиниралия го да изпуснат тайната и да си спечелят няколко новинарски заглавия.
Шведска депутатка побърза да се похвали, че тя и двама нейни колеги са номинирали светлия пример за всеки нередовен, но отдаден на кауза ученик - Грета, а Тръмп сам си каза, че японският преимер Шиндзо Абе го е номинирал за отличието.
С оглед на желанието на Тръмп да стане нобелов лауреат и политическите и икономически зависимости между Япония и САЩ, много съмнително е доколко самият Абе вярва в тази номинация и дали не е имало телефонен разговор на високо равнище от рода на "Абе, Абе, знаеш ли каква добра идея ти дойде...".
Номинациите сами по себе си обаче нямат никаква стойност.
Не е като да е особено трудно да те номинират – критериите в най-общи линии са „никакви“, а възможност да издигат номинации имат твърде много хора по света.
Като се започне от всички членове на народни събрания и правителства на суверенни държави, което само по себе си вече е твърде много, и се мине през държавни глави, членове на Международните и Арбитражни съдилища в Хага, някои университетски професори, директори на институти за външна политика и изследвания на мира, предишни лауреати и още.
От тази гледна точка номинацията за Нобелова награда за мир реално не е никакъв вид признание, както е при други награди. Тя е просто формалност, зад която може да не стои каквато и да е логика.
Единственото последствие от цялата ситуация е, когато стане публично достояние, че някой е номиниран. Това може да създаде погрешната представа за значимост и за нещо реално постигнато в името на мира.
Да се върнем на Доналд Тръмп и Грета Тунберг.
Вижте реакциите спрямо двамата. Както Грета, така и Тръмп са по-скоро разединители, отколкото обединители.
Мненията за тях в общественото пространство са в двете крайности. За това спомагат и острата реторика, която използват, и готовността им на радикални мерки за постигане на техните цели - оправдано или не. Това обаче по никакъв начин не подсказва мир.
Тръмп още преди избирането си се превърна в олицетворение на конфликта, а дори и сега личността му води до оформянето на лагери сред обществото в собствената му държава. Какво остава за останалия свят, с който САЩ има все по-сложни взаимоотношения...
Грета, покрай скорошната си реч пред ООН и лавината от реакции след това, също допринесе за поляризиране на мненията на "про-Грета" и "анти-Грета", което в някаква степен вероятно ще се отрази и на нагласите спрямо темата "климат".
Нобеловата награда за мир може и да има смисъл - когато бъде дадена на не толкова известна личност с реални постижения в каузата на мира, било на регионално или глобално равнище, за да може така да се популяризира неговото/нейно име, работата й и евентуално да й се осигури повече медийно, а от там и обществено внимание и подкрепа.
Грета Тунберг и Доналд Тръмп обаче нямат нужда от това, нито светът има нужда от допълнителни спорове и противопоставяне около техните личности.
