"Христос възкръсна!" - този вик отеква в мрака на великденската нощ. Въздухът е изпълнен с трепетно очакване и множество светлинки горят в ръцете на хората. Станало е немислимото, смърт и живот се срещат в един чутовен двубой, в който Христос е победител, смъртта вече няма власт над него.
Това е празникът на празниците, нощта на нощите, защото Възкресението, а не Рождението на Христа е най-голямото събитие през последните две хилядолетия.
Защото всички се раждаме, но колко са възкръснали от мъртвите?
А само няколко дни преди това всичко изглежда свършено - скалъпеният процес, кръстът на върха на хълма, мъртвият Христос, омразата, завистта и злобата, предателството, които за пореден път побеждават доброто.
Много пъти и днес ни се струва, че злото и несправедливостта са всесилни, че те движат света и нищо не може да ги спре. Издигнатият кръст на Голгота обаче не е краят на историята на Исус. И той го знае, както и знае, че му предстои да умре, но не бяга от смъртта.
Гробът, който трябва да приюти тялото на Господа е празен.
"Не е тук. Той възкръсна" - казват ангелите на жените, дошли да го търсят. Това е най-добрата новина, получавана някога в историята на човечеството.
През вековете тази блага вест променя живота на миларди хора. И днес "вярващи, полувярващи и невярващи в религиозните чудеса", както ги нарича Георги Марков в есето си "Великденските камбани на Александър Невски" идват отново пред храма, държат в ръцете си догарящата свещ, чукат се с яйца, отчупват козунаци.
Дано когато свещите ни изгаснат, техният пламък се запали в сърцата ни, та светлината на Възкресението да озари рутината на ежедневието и празните празници.
Тогава ще погледнем света по нов начин и може би ще повярваме, че чудото е възможно, че можем да станем по-добри и да се обичаме помежду си.
Смъртта на Исус не е останала напразна, защото и днес има хора, готови да се жертват за другите: майката, която дава живота си за децата си, или пожарникарят, който влиза в огъня, за да извади от него безпомощните.
Благодарение на неизвестните герои като тях, този свят е по-добър, а любовта, доброто, прошката и солидарността ни връщат към изконната истина за живота. А тя е, че само дарявайки, се получава, като прощаваме, ни се прощава, умирайки, възкръсваме за живота. Христос възкръсна! Наистина възкръсна!
