Всичко става за миг. Вече е 22:10 ч., пътувате вече пети час с автобус по АМ "Тракия". Навън е обичайната октомврийска тъмница, вътре - крее декоративно осветление. Изведнъж всичко се преобръща. Буквално. Автобусът се изкривява в неестествен завой, пада на една страна и задира асфалта. Влачи се 30 метра по пътното платно на магистралата, преди да спре в канавката.
Над 30 души се блъскат между седалките, опитвайки се да отворят изход през някое стъкло. През това време горивото от пробития резервоар прониква в каросерията на автобуса. Пропива се в дрехите на ранените. Миризмата на нафта катализира страха.
Слава Богу, няма пожар, няма загинали. Има обаче над 10 ранени: с прорезни рани, фрактури на крайници, контузии на прешлени и др. Ходенето по мъките едва сега започва.
Линейки, реанимация, медицински свидетелства, разпити пред следователи, обяснения пред застрахователите. Всяка телевизия и вестник настоява да знае "Как се чувствате". Как ли?
Лечението на травмите ще продължи няколко месеца, кошмарът от преживяната катастрофа ще се помни завинаги.
След година-две обаче никой няма да попита как сте. Няма да попита още ли приемате медикаменти, още ли имате нужда от рехабилитация, платиха ли ви обезщетението, чувствате ли се овъзмездени. Ако изобщо се съберат достатъчно доказателства за обвинение срещу виновника, делото ще буксува на първа инстанция в продължение на години. Отказвате се да търсите справедливост. "Здраве да е". И така - до следващия път.
Този път обаче е особен. Собственикът и доскорошен управител на "Юнион Ивкони", чийто автобус катастрофира в понеделник, не е началник на провинциален гараж, а е народният представител от ГЕРБ Ивайло Константинов. Надлежно е декларирал потенциалния конфликт на интереси. Няма как иначе: дори инициалите му са вложени в името на фирмата.
Гордостта на собственика може да краси "ливреята" на автобуса, но в шофьорската му кабина няма дигитален тахограф, който да отчете адекватно показатели като маршрут или престой.
Телефонът ви е достатъчно умен, за да разпознае дали пътувате с автобус, кола или велосипед; Google Maps може да възпроизведе движението ви в последната година с точност до минутата. Технологичният прогрес обаче не важи за превоз по всекидневна дестинация, с десетки пътници на борда, всеки от които е платил над 30 лв. за удоволствието да се прехвърли жив и здрав от точка А до точка Б.
На това отгоре: от фирмата решиха да задават тон не само на журналистите, а и на "уважаемите си клиенти", на които не било работа да внушават или фаворизират хипотези, клонящи към набедяване.
Нищо против.
Но има три задължителни условия, без които всяка имитация на загриженост за сигурността на пътниците изглежда нелепа:
1) да се инсталират GPS-и на всички междуградски автобуси, които да се свържат с обща система за управление (за да не се разчита на хартиени пътни листи);
2) да се инсталират камери в шофьорската кабина, предницата и задницата на автобуса (за да не се спекулира спал ли е шофьорът, карал ли е извънредно или катастрофата е предизвикана от чужда намеса);
3) да се въведе задължение за поставяне на предпазни колани на седалките на пътниците (за собственото им здраве).
Това са елементарни за изпълнение практики, които съществуват в държави като Франция или Великобритания. Докато те не се превърнат в закон и за България, съмненията за корупция и чадър над частни "благодетели" ще останат.
Ще се повтарят и тежките инциденти, с тежки травматизми, с абсурдни оправдания, и с взаимно противоречащи си версии.
