"Няма такава държава. Мутрите крадат милиони от държавни поръчки, а теб те пребиват на улицата заради един клаксон. Единственият изход от батака е Терминал 1. Единствената алтернатива е Терминал 2".
Реплики от този род сме чували всички, независимо от средата, независимо от статуса, образованието, възрастта и пола на човека, който ги изрича. В обществото цари цялостна атмосфера на недоверие към институциите и затова - несигурност.
Остава убеждението, че ако не си помогнеш сам, няма да ти помогне нито българската полиция, нито българската прокуратура, нито българският съд.
Няма да ти помогне и българският кибик, чийто граждански дълг се изчерпва с това да качи клип-цъкалка във Фейсбук, но не му стига интелектуалният капацитет да помогне на човека, когото счупват от бой посред бял ден на паважа.
И Господ няма да ти помогне, понеже и той е българин.
Саморазправата в България е станала норма и това, че шофьори са се сбили на улицата в София, не трябва да ни изненадва - блъснали са се, ред е "виновният" да си получи заслуженото.
Докато катаджията изрече "И сега к'во правим", единият вече е в "Пирогов" със средна телесна повреда, а вторият - с досъдебно производство за хулиганска проява.
Кой определя вината и наказанието - това е субективен въпрос според емоцията на участниците в инцидента и коментаторите във Facebook. Няма съд, няма присъда. Насилието се е превърнало в най-нормалния начин за справяне с житейски ситуации.
Всеки път, когато някой стане жертва на обир или прочете новина за такъв, следва задължително реплика от палитрата: „Ако бяхме като в САЩ и имахме право на оръжие, това никога нямаше да се случи"; „Ако чакам полицията да ме спасява, ще си умра. По-добре 12 години в затвора, отколкото 2 метра под земята"; „Да ми дадат на мене една пушка, да видим ще ме ограби ли някой".
Затова и Динко от Ямбол, който изземва функциите на иституциите, раздавайки примитивно „правосъдие", е приеман за герой, а не за престъпник. Затова мъжът, ударил Волен Сидеров пред НАТФИЗ, получи адмирации. Затова и Facebook беше пълен с групи за подкрепа на Йордан Опиц, убил с незаконно преправен пистолет предполагаем крадец.
Усещането, че има хора над закона, кара мнозина да искат да са над закона и така всички, които се оплакват от несигурната държава и изземват функциите й, с охота я правят още по-несигурна.
Затова ще си живеем според законите на джунглата, докато следващият пребит не се окаже полицай, прокурор, политик. Може би тогава действията срещу агресията няма да се заключат в спорадични акции след конкретни случаи.
*А за почитателите на оръжията в САЩ - прегледайте новините. Ако и тук толкова често ставаха престрелки с по няколко жертви, нямаше да остане кой да оплаква емиграцията.
