Знаете ли каква квалификация е нужна, за да бъде избран човек за омбудсман?
Да има висше образование (без значение какво), да няма второ гражданство, да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение, да не излежава наказание лишаване от свобода и да притежава "високи морални качества".
Като се има предвид обтекаемостта на последното условие, може да се каже, че омбудсман може да бъде всеки средно-грамотен дихател, който си няма друга работа.
Историята познава прецеденти: спомнете си избора на 80-годишният зет на Кимон Георгиев.
България си е непретенциозна държава - юрисконсулт на русенския психодиспансер стана главен парламентарен ревизор на КТБ, а за президент беше избран строителен предприемач с една година политически опит.
За поста на омбудсмана дори не се изисква юридическо образование - въпреки че има бутиковата власт да да сезира Конституционния съд от името на граждани с нарушени права и свободи.
Спокойно може да бъде избран ММА борецът-народен представител Борислав Иглев, стига да проявява интерес.
Е, щом като Батката от ББЦ може да поеме щафетата от Константин Пенчев, честно казано, не виждаме какво пречи на Мая Манолова.
Както е казал оптимистът: никога не е толкова зле, че да не може да стане още по-зле.
Признаваме, че след тридневен внимателен размисъл дори успяхме да открием неин принос към съвременната демокрация: преференцията в Изборния кодекс.
Едва ли са я убеждавали дълго да се преквалифицира от пленарна латерна в арменски поп. Петгодишен мандат като първостепенен разпоредител на бюджетни средства и високолихвен имидж на народен душеприказчик - това кой ти го дава на "Позитано" 20?
И малките деца разбраха, че омбудсманиадата е само епизод от мащабната въртележка за преразпределение на изтичащи мандати.
Танто за танто - Столетницата ще прежали съдебната реформа, Янаки Стоилов ще си преговори конституцията от щастие, Станишевото лоби в БСП ще охлаби примката около гушата на Миков, а Константин Пенчев ще се пенсионира в КС.
Ироничното е, че съдебната реформа предпочете да се роди в грях: предназначена да спре политическата търговия на постове, тя се роди като сделка за синекура.
