Ускорен темпоритъм - ✔
Неподозирани портали във времето - ✔
Разкрачен стоеж върху мнозинства, вибриращи с имплозивна тревожност - ✔
Диалектически материализъм, ниво "АОНСУ 1985" - ✔
Щеше ли да има Рождество без тържествената енциклика на Ахмед Доган, в която живият класик цитира самия себе си?
Щяхме ли да усетим морфичния резонанс на празника без неговия разбор на порциите, обръчите и международното положение? Как да се ориентираме в мъгливото съ-битие без напътствията на Онзи, с когото комуникацията е допустима само ако е еднопосочна, безгласна, безвъпросна и безкритична?
Всичко може да си мислите за Доган, но трябва да му се признае едно постижение. Успешно си присвои един от най-ценните символи на властта - правото да говори на нацията от последна инстанция. А уж последното му публично слово завърши със засечката на газов пистолет...
Доган си присвои правото да проповядва мъдрост на нацията и го присвои без каквато и да било съпротива. Просто се намести в празната ниша, отворена заради липсата на лидерски нюх, авторитет и интелектуална тежест на оборотния политически елит.
Някогашният комбинатор на парламентарни мнозинства от среден разряд днес се продава за старейшина-оракул, чийто поток на съзнанието следва да се тълкува като пророчество, спуснато свише.
А пророчество ли е "програмният парламентарен кабинет за ускорено догонващо развитие"? Очевидно - не.
Съкровената мечта на Доган за всепартийна колективна безотговорност и режим на "плаващи мнозинства" е сбъдната на практика в 44 Народно събрание.
Достатъчно е да обърнете внимание на избора за Бюрото за контрол на СРС на принципа "Моите, твоите и нашите", без дебат, без опозиция. Една от малкото независими структури за пресичане на произвола от службите за сигурност беше попълнена от анонимни бивши милиционери, номенклатура на ДАНС и енергиен бордовак със стаж в ДС (от квотата на Доган, за да няма съмнения кой ще води парада).
Не се съмнявайте, че ДПС ще вземе лесно завоя към "ускореното догонващо развитие" след препоръката му "да направим необходимото управляващите да не претърпят вътрешнопартийна имплозия". Този баланс на силите е съвършено изгоден на Движението в годината, в която предстоят не само избори за Европарламент и местна власт.
Предстои и избор на нов главен прокурор, а току-виж - и за нов председател на ВКС (както личи по натиска върху Панов). Предстои ключово гласуване за нов председател на Комисията за финансов надзор, а току-виж - и за нов министър на финансите (както личи по внезапно възбудения интерес на КПКОНПИ към Горанов). Най-вече предстои затваряне на сделки за милиарди през проектите за модернизация на армията, евентуалния рестарт на "Белене" и договорките за т.нар. "Български поток" с Москва.
Затова Доган намигва и на всички застрашени от изпадане лобита на "Позитано" 20, недоволни от импровизациите на Корнелия Нинова - има светлина и във вашия тунел, другари, и изходът води към добре познатата споделена трапеза на банкетните маси с бели покривки.
Оставяме настрана историческия цинизъм на ситуацията, в която не друг, а Почетният хидрофилософ държи песимистични проповеди за икономическата емиграция, загубата на стотици хиляди работоспособни български граждани, спада на чуждестранните инвестиции и факта, че "с още едно поколение се обричаме да бъдем най-бедната страна в ЕС".
Въпросът, който ни заинтригува, е следният: в какво качество Доган се обръща към нацията?
В качеството си на остатъчен продукт на тоталитарната ченгеджийница? В качеството си на принудително пенсиониран "кръстник", чието невидимо присъствие прави ДПС токсичен партньор за всяка партия, уважаваща себе си и избирателите си? Или като застрашен от изчезване мъченик, VIP-клиент на НСО?
Или може би в ироничното си качество на един от най-големите инвеститори на годината, който се сдоби с ТЕЦ и с договор за милиони през държавна поръчка? Като непризнат "Мистър Икономика" в държавата на Гинките?
Или като карикатурен антигерой, от когото отдавна никой няма нужда, но няма и отърване?