Имате ли представа каква пенсия взимат бабите и дядовците ви, а в случай, че сте по-възрастни - вече пенсионираните ви родители?
Срам - не срам, аз доскоро нямах идея. Покрай дебатите в и извън парламента по темата за увеличението на пенсиите, очаквано превърнали се в част от предизборната кампания, най-накрая се поинтересувах.
Оказа се, че баба ми месечно получава 413 лева, като в сумата влиза и добавка от пенсията на починалия ми дядо. Спрях и се замислих за секунда. Толкова ми струваше скорошен ремонт на колата. Горе-долу толкова дължа на "Топлофикация" след изравнителната сметка.
Не ми се случва ежедневно, за моя голяма радост, но със сигурност се е случвало да изхарча тези 413 лева в рамките на един ден, било то на екскурзия, за сметки или за покупка на техника, като в последния случай това е била по-скоро долна граница в цената на дадения продукт.
Баба ми, същевременно, според държавата трябва да може да оцелява с тези пари 30-31 дни. С тези 413 лева, на които са оценени всичките ѝ години трудов стаж, попада под линията на бедността от 451 лева. И докато тя има известно спокойствие, защото може да разчита и на двете семейства на децата си, за много други пенсионери с такива пенсии - по-близо до минималната (300 лева), отколкото до максималната (1440 лева) - последните им години са изпълнени не само с обичайните тегоби на остаряващото тяло, но и със самота, лишения и горчивина.
Същевременно три дни депутатите от пленарна зала, а и чрез медийни участия, се прицелиха в тези хора чрез своите популистки предизборни маневри.
Едни се опитваха се да заемат ролята на героите, които искат да дадат повече на пенсионерите, но не могат, защото другите, "лошите", не дават с оправдания за някаква си там финансова стабилност. Други подклаждаха хаоса в ситуацията с разнопосочни послания, за да могат после да твърдят отново, че без тях ред няма.
Ето как БСП например искаха отвъд тримесечната добавка от 120 лева месечно до края на годината, пенсиите да се увеличат още от 1 октомври, вместо приетия днес от останалите партии 25 декември. ГЕРБ-СДС същевременно хем не искаха увеличение на пенсиите, хем обвиниха останалите, че го бавят, след като вече също бяха подкрепили идеята за добавката (подкрепено и от ДПС).
Тук трябва да се посочи нещо много важно - идват избори, а за БСП и ГЕРБ-СДС българските пенсионери са особено ценен електорат.
За столетницата е ясно, то си ѝ е в името, така да се каже. Партията се смъкна до трето място в политическите предпочитания на гласуващите, а е заплашена от риска това пропадане да продължи, ако не получи свежа подкрепа. Такава трудно ще дойде от по-младите и надеждата е в негласуващите хора на преклонна възраст.
Що се отнася до ГЕРБ-СДС, те традиционно по време на управлението си правеха "подаръци" на пенсионерите. Дори сега от една страна е изгодно за тях да направят още един такъв (временната тримесечна добавка), от друга не е изгодно други политически сили да прокарват предстоящото увеличение.
Т.е. тук не говорим само за загриженост, а в голяма степен и за личен интерес - изследване на "Алфа Рисърч" от предните предсрочни избори на 11 юли показва, че 26% от гласувалите хора над 60 години са дали своя глас за ГЕРБ-СДС. 28% са представителите на тази възрастова група, подкрепили БСП.
С други думи, това е електорат, който двете политически сили се опитват да задържат, че и да разширят. Популисткото заиграване с темата за пенсиите не е случайно - у нас има над 2 милиона пенсионери.
Една маса от потенциални гласоподаватели, дял от която би бил от огромна полза за всяка политическа сила, особено при условията на по-ниска избирателна активност сред младите например.
Темата за това откъде ще се вземат парите и какъв ще е финансовият натиск върху държавата догодина остава на заден план, когато мисленето е краткосрочно. При БСП борбата е да остане релевантна в българската политика. За ГЕРБ-СДС хаосът в парламента е последен, а - въпреки някои лидерски твърдения - в някаква степен е все тая кой ще плаща сметката, защото едва ли ще е техен проблем за решаване, в случай, че продължат да са в изолация. Дори напротив, неприятни последици от увеличението могат да са аргумент за тях и догодина в парламентарните борби.
И така темата за пенсиите от икономически и социален въпрос отново се превърна в политически такъв. В опити да дадеш пари, за да получиш после гласове, защото "мислиш за пенсионерите".
За изненада на политиците у нас, мисленето за пенсионерите не е само в дните около дебатирането за евентуални актуализации и добавки към пенсиите. То трябва да е дългосрочно. Но сякаш не е, а вместо това е предизборно.
А в държава със застаряващо население пенсиите ще се превръщат във все по-голям проблем - не само за пенсионерите сега, но и за работещите, финансовата тежест върху които ще става все по-голяма, както и тези, на които им предстои да стигнат до момента, в който да се оттеглят от пазара на труда и да изживеят "достойно старините си".
А във времената на дива сива икономика, осигуряване на минимална заплата и пари в плик под масата не ми се мисли с какви пенсии ще трябва да изживяват "достойно" старините си много мои познати някой ден.
И дали и всички нас няма да ни убеждават от пленарната зала на някое бъдещо Народно събрание как много искат да ни дадат нещичко отгоре, ама другите, лошите, мислят за финансовата стабилност и не дават.
