Корнелия Нинова поне опитва, не може да ѝ се отрече.
Новият Национален съвет (НС) на БСП под нейно ръководство взе редица решения, които очевидно имат за цел да обуздаят вътрешната опозиция в партията и да покажат "кой е шефът" по пътя към парламентарни избори, които по изключение може и да не са катастрофа за левицата.
Първо, прехвърлянето на партийните координатори (назначени от Нинова) от "Позитано" в структурите по места - там, където "бунтове" е най-лесно да се организират. Второ, решението евродепутатите на БСП да бъдат привиквани да дават отчет пред Изпълнителното бюро на партията всеки месец - демонстрация на сила срещу гласовити противници като Станишев и Йончева.
Обявената от Нинова линия за "демократизация и децентрализация на партията" дава признаци на опит да се влее свежа кръв в структурите - кръв, вярна на председателя, а не на местните дерибеи, години наред затягали своята собствена власт по места.
Но дали всичко това ще проработи? Решенията не демонстрират края на вътрешните противоречия в партията, а само привидната победа на Нинова в този партиен конфликт. Опонентите остават и ще продължат да търсят начини да подкопаят позицията ѝ, вероятно дори по-остро отпреди.
В същото време председателят на БСП вече гледа към избори. И както е тръгнало, май редовни, защото дори опозицията се отказа от илюзиите, че ще се стигне до оставка и предсрочен вот.
За това говори новото "правителство в сянка" на БСП, за което от левицата твърдят, че не е правителство в сянка. Ще прощават, но съвети, чиито ресори отговарят дословно на министерствата, и чиито председатели ще мислят "алтернативни политики", са си баш правителство в сянка.
Шегата, че БСП си прави правителство в сянка, защото няма да види правителство на светло, е уместна само на първо време.
Ако се гледа моментната картина според социологическите проучвания - а тя може да бъде много подвеждаща, особено 5 месеца преди изборите - БСП се бори за мястото на първа политическа сила с ГЕРБ. Това обаче не се дължи на скок в подкрепата за левицата, а точно обратното - за спада при управляващите, вследствие на над 3 месеца протести.
Дори БСП да "поеме управлението", каквато готовност Нинова гарантира, това е възможно на цената на огромни компромиси в един евентуален коалиционен кабинет.
Компромиси, от които към момента най-голям победител ще излезе "Има такъв народ" на Слави Трифонов, която вероятно ще поиска (и ще получи) немалък брой министерски кресла, за да подкрепи евентуална коалиция с БСП в центъра.
Но дори тези две сили няма да са достатъчни за стабилно правителство, което ще изисква вкарването на трети и дори може би четвърти играч. Компромисите, които Нинова ще трябва да направи, за да сбъдне мечтата си БСП да е на власт, докато тя е председател, ще се трупат, ли трупат.
Добавете към това и вътрешния отпор срещу нейното председателство, който ще получи нови подпалки за своята поредна клада, когато дойде времето да се кляка пред евентуалните коалиционни партньори.
Рисков е пътят, по който ще върви впрягът на Корнелия Нинова в идните месеци и много камъчета могат да обърнат каруцата на нейното БСП, въпреки опитите ѝ да сложи юзди на партията.
А в крайна сметка дори една изборна победа догодина може да се превърне в пирова за нея.
