Помните ли Скалата преди киното, докато още беше просто кечист? Дуейн Джонсън тогава излизаше на ринга с вдигната вежда, говореше за себе си хвалебствени неща в трето лице, почти крещейки в микрофона, а запазена марка му беше да прекъсва събеседниците си.
Не знаем защо се сетихме за това, било е преди 20 години...
Както и да е, да се върнем в настоящето. Към едно конкретно интервю в сутрешния блок на NOVA, с конкретен човек, на сравнително конкретни теми, в което обаче на места конкретика липсваше.
Става дума, разбира се, за интервюто с кандидата за министър на правосъ... Пардон, кандидата за вътрешен министър... Не, не - за вътрешен министър и вицепремиер - към 11:52 ч. на 9 август това е актуалното предложение за неговото приложение, ще прощавате, ако нещо се е променило след публикацията.
Та това интервю потвърди, че поведението на "Има такъв народ" по отношение на Петър Илиев е меко казано странно.
Имаш кандидат, около чието име се появяват твърдения за плагиатство. Те тепърва ще бъдат проверявани и евентуално доказвани, но самото им присъствие в общественото пространство се сблъсква със заявката "ние с плагиати не работим" по отношение на служебния министър Асен Василев.
Имаш кандидат, към когото проявяват "резерви" и трите политически сили, от чиято подкрепа зависи дали ще мине ЦЯЛОТО ти правителство и дали няма пак няма да се стигне до избори. Решението на ИТН? Да издигнат този кандидат и за вицепремиер. Ход, който сякаш заявява "ще правим каквото си искаме, а вие ще подкрепяте". Или е оправдание кабинетът да не мине и да идем пак на избори.
Това, което можеха да направят от "Има такъв народ", е да покажат този кандидат за министър - например в интервю за една от най-гледаните телевизии. Да му позволят да се представи на обществото, да се защити публично и да докаже защо заслужава тази позиция, както и защо е толкова важен за този проектокабинет. Е, показаха го.
На хартия това беше възможно решение на казуса. На практика... не чак толкова. Особено когато това интервю не премахна съмненията, а създаде нови такива и напомни за арогантния, твърде самоуверен, абсолютистки подход към политиката, който "Има такъв народ" показват все по-често.
Частното е пример за общото - представителите на партията на Слави Трифонов, а вече и някои от нейните кандидати за министри (не всички), имат комуникационен проблем - с медии, политически сили и граждани.
Комуникационен проблем с другите политическите сили, от които търсят подкрепа за кабинета си, докато същевременно обиждат с думи и поведение техните лидери - било то в интервюта, или социални мрежи.
Комуникационен проблем с медиите, които вкупом се оказват поставени под общ знаменател и търпят критики за това, че задават въпроси или поставят под съмнение предложения. Да виждаш във всяко питане атака е стар прийом за избягване на отговори или на признание, че си сгрешил. Нагледали сме се.
Комуникационен проблем вече и с гражданите, били те симпатизанти на ИТН (въпреки че със сигурност за някои от тях видяното/чутото е това, за което са гласували); симпатизанти на други политически сили, които трябва да бъдат убедени, че има защо тяхната партия да подкрепи кабинет на ИТН; или аполитични такива, на които им е все тая кой ще управлява, важното е животът да е хубав.
Какъв сигнал дават обиди срещу други партийни лидери? Каква представа се създава с използването на език, в който се прокрадват реплики като "К'во ми е казал си е моя работа" или "Няма какво да обяснявам"?
Наострянето на ИТН срещу другите партии и пренебрегването на техните "притеснения" и "резерви" за определени предложения за министри повдига други въпроси: искат ли от партията на Трифонов изобщо да получат подкрепа за правителство, или не искат? Искат ли да имат кабинет, или не?
Безкомпромисният принцип "Това или избори!" в крайна сметка може да се окаже не по-малко авторитарен от онова, което щеше да се изчегъртва.
Може би, ама само може би, на повечето хора не им се искат трети парламентарни избори в рамките на година.
Може би, ама само може би, в обществото съществуват притеснения - от растящи цени, от говоренето за нова вълна и нови мерки, от неизвестното бъдеще.
Може би, ама само може би, няма конспирация, в която да се цели провалът на "Има такъв народ", а обратното - политическите сили в това Народно събрание искат да намерят някакъв общ език, за да има някакво правителство и поне за няколко месеца да не се чувстваме като върху разнебитена лодка, лашкаща се безконтролно към водопада.
Вместо на хоризонта да има решения, се трупат повече проблеми, основно заради пълния срив на възможностите за комуникация.
Сякаш COVID е разболял не само няколко хиляди български граждани, но и политиката у нас, нанасяйки ѝ тежки увреждания, а тя и без това не беше в цветущо здраве. Като хора, затворени по домовете си, политиците сякаш са се озлобили и са забравили как да общуват. Помежду си, с медиите, с гражданите.
А накрая медийните изяви, които трябва да закърпят създадените пропасти, всъщност ги разширяват още повече.
Страшно е дори да си го помислим, но не ви ли липсва Волен Сидеров като гост в телевизионните студиа? Успокояващото там беше, че дори да си потресен или възмутен от случващото се на екрана, поне знаеш, че от този човек вече нищо не зависи.
