Посещението на украинския президент Володимир Зеленски у нас е закъсняло и идва като нещо напълно нормално с оглед на позициите, които страната ни застъпва, и на двустранните интереси.
България като член на НАТО подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу руските окупатори, Украйна иска страната ни да увеличи оръжейната си помощ и да ѝ продаде оборудване за ядрен реактор (с каквото разполагаме от проекта "Белене"). Логично е в един момент украинският държавен лидер да дойде на посещение.
И все пак сред много от прозападно ориентираните българи, които подкрепят Киев, визитата на Зеленски беше изтълкувана като нещо повече - като знаменателно събитие с голямо символично значение за мястото на страната ни в света.
Честно казано, подобно тълкуване не е далеч от истината, защото то отбелязва нещо много важно - възвърнатото доверие към България.
Никой не трябва да се лъже - Володимир Зеленски е човек с мишена на гърба. От началото на войната в Украйна той е топ цел за отстраняване на руските сили. Затова и придвижването му не става по обичайните за един държавен глава начини - с предварително уточнени маршрути, ясни дати и т.н.
За него всяко излизане от Украйна представлява риск. Затова и той, заедно с екипа му, се стараят да използват знанието за това по един изключително символичен начин.
И приетата покана на българското правителство сега е ясен знак, че към България се подхожда с доверие.
Страната ни открай време има имиджов проблем - съществува ясната идея, че българските служби и институции са пробити като швейцарско сирене и инфилтрирани дълбоко от агенти на Русия. Или най-малкото - от нейни симпатизанти.
Това може да не се е променило значително на практика, но нещото, което се промени, е кой е на власт.
Залитанията на президента Румен Радев към опорните точки на Кремъл се чуха ясно и днес. А контрастът с позицията на премиера Николай Денков беше повече от осезаем.
И именно в това може да се търси символизмът в посещението на Зеленски - признаването, че България отново се е върнала към ясната си прозападна позиция, в която поне правителството няма да го играе троянски кон на Москва.
А подобно признание е много по-ценно за външна употреба от страната ни, отколкото за вътрешна, защото то е знак към останалите ни партньори, че на нас вече може да се разчита.
Самата среща спокойно може да се определи като успешна и за двете страни.
Отдавна се работи за това да се изчистят отношенията на София с Киев по отношение на военната помощ - да се предоставят по-големи оръжия с уговорката, че за тях България ще бъде възмездена с по-модерно оборудване, да се премахнат посредниците от сделките за въоръжение, което така или иначе се озовава в Киев, да се задействат полезни за българската оръжейна индустрия събития.
Идеята в случая е проста - НАТО да налее пари в българската оръжейна промишленост за производство на снаряди, за да може както Украйна да попълни запасите си, така и ние, а в същото време да започнат да се произвеждат и снаряди за други държави.
Паралелно с това страната ни да подмени техниката си, която скоро ще става само за музей на социалистическото въоръжение, давайки възможност на Киев да се възползва от старите ни и все още годни оръжия в опита си да изтласка руснаците от своята територия.
И не на последно място, да се утвърдят едни връзки и разбирателство между България и Украйна за взаимопомощ - обучение на персонал, лечение на украински войници у нас и т.н.
Подписаното споразумение в енергетиката също не е за подценяване. Украйна видимо има нужда от българското оборудване за ядрена електроцентрала. България очевидно няма намерение да строи АЕЦ "Белене", тъй като за проекта няма инвеститори.
Така на практика се получава една ситуация, в която ние имаме нещо, което украинците искат, а Европейската комисия е готова да удари финансово рамо за сделката.
Страната ни не е останала без ядрени мощности, има стратегия до края на десетилетието в енергетиката и по нея вече се работи за развитие на нови блокове на АЕЦ "Козлодуй". С други думи - за това оборудване от "Белене" не сме закъсали.
Крайно време е да се осъзнае в коя посока лежат интересите на България. Крайно време е да млъкнат всички дървени глави, които вярват, че националните ни цели неминуемо минава през задоволяването на интересите на Москва.
Русия не е неприятелска държава за България, защото ние мислим нещо лошо на руснаците, а защото Кремъл ни обяви за неприятелска държава. Защото Москва се държи като имперска сила, която си мисли, че чрез дрънчене на оръжия може да заповядва на всички наоколо какво да правят.
Само че това не е в наш интерес. Тъкмо обратното - колкото повече Русия се откаже от тази си идея да бъде локален господар на всичко, толкова повече България ще има свободата да търси собственото си щастие и собствените си интереси.
Така че време е да приемем, че страната ни е част от Запада - и културно, и икономически, и политически.
Затова и мнозина гледат на днешното посещение като на нещо повече от визита на чужд държавен глава. Защото то носи идеята, че промяната е започнала и България вече е поела по този път.
