Вярно е, живеем във време на продължения, втори части, повторни събирания и нови версии на стари филми и сериали. Носталгията продава и развлекателният бизнес се възползва от това. Приели сме го вече донякъде.
Проблемът идва, когато и политически партии решат да се качат на тази вълна и да събират старите членове за нови опити за влизане в парламента.
Новината за възраждането на НДСВ след повече от десетилетие, прекарано в гробището на историята, идва като информация за нов сезон на слаб сериал, приключил преди много години, за който с умиление си спомнят малцина.
Шоуто на НДСВ започна с огромен интерес от разочарованите зрители на оформилия се през 90-те двуполюсен политически модел у нас, а обещанията за завръщащ се "цар" осигуриха доминация през "първия сезон" след изборите от 2001 г. Национално движение Симеон Втори обещаваше на едро и говореше за "оправяне" на нацията за 800 дни.
Те минаха и си заминаха, а след тях дойдоха скандалите, разцепванията с "Новото време", излагациите, "ще ставаме на кълбета" и спорните лица, излезли на преден план.
Някои хора трябваше да научат, че Златьо Бояджиев не е композитор, други - че не трябва да се доверяваш прекомерно на консултанти, дори и да са "агенти на короната".
И така, покрай последните големи спорни продажби на държавни компании, отношението на "зрителите" взе, че охладня, изпращайки НДСВ на второ място по рейтинг сред партиите след изборите от 2005 г.
Тогава, макар и с малко родилни мъки и акуширането на Георги Първанов, се появи Тройната коалиция с цял един сезон от нови скандали и изцепки, завършили с тоталното обезличаване на царската партия и нейното шоу.
Логично, през 2009 г. то бе "прекратено" поради липса на достатъчно зрителски интерес. Абревиатурата НДСВ си остана същата, но името зад нея се смени (Национално движение за стабилност и възход).
Царят лидер подаде оставка и се отдаде на спокоен живот в пенсия, за да се среща с все по-спорни фигури с годините. А партията мина в летаргия.
През последните години единствените поводи да се сещаме за царската формация се оказаха появявания на интересни места на нейни бивши членове или хора, гравитирали около нея.
Бившият министър Николай Василев беше помазан от Слави Трифонов да стане премиер на България, но някак кандидатурата му се срути скоропостижно. Други бивши царски хора също се завъртяха около "Има такъв народ" - кой като депутат, кой като номинация за министър...
В началото на седмицата пък видяхме името на бившия министър на правосъдието в Тройната коалиция, от квотата на НДСВ Миглена Тачева да изскача като номинация за вицепремиер в проектокабинета на проф. Николай Габровски с мандата на ГЕРБ-СДС.
Защо точно сега Огнян Герджиков е решил да изтупа прахта от тази залязла партия, едва ли някой може да каже. Идват избори, ситуацията в страната е откровено хаотична, може би някой някъде храни надежди, че избирателите ще си спомнят с добро за "златните години" на управлението на царя.
Но дори и това да се случи и старите царисти да се върнат отново под жълтото знаме, остава един важен въпрос - кому е нужно подобно нещо?
Дори да оставим настрана, че по-голямата част от бившите кадри на НДСВ отдавна се пребоядисаха и тръгнаха да търсят късмета си по други партии, остава фактът, че нищо от политическия живот на страната не оправдава нуждата от връщането на тази политическа сила.
Тя още през 2009 г. беше изпразнена от смисъл и изчерпана от идеи и възможности за това да представи визия за бъдещето на страната.
Някой може да каже, че политик като г-н Герджиков може да даде от своя опит, диалогичност и склонност да не се увлича по сенки и химери, но НДСВ не е само той. НДСВ е цяла партия, която до голяма степен е загубила своя организационен потенциал, структури и лица.
Ако нови партии въобще ще се намесват в политическия живот на страната, то те трябва да тръгнат преди всичко с идеи и с поглед за това как трябва да изглежда България.
Всичко друго по-скоро ще прилича на онзи смешен опит за завръщане на Жан Виденов в политиката - излишен ход, лишен от причина и обречен на посредствени резултати.
