Неделя. Напоследък усещам колко вярващ съм станал. Каквато и вест да споделите, все й вярвам. Истина, истина ми казвате, нали?! Открили сте я след потапянето си в свещената река Интернет и вече чувствате призванието да пророкувате, дорде се храните само с див мед и акриди или каквото там ви е останало вкъщи след голямото оставане.
Умити сте ритуално в тази мътна миква (да не се бърка с мивка) и думате като обезумели разнородни свидетелства за страдания, мъченичество и чудеса от близки и далечни земни царства. Чорлави и наметнати с вехти одежди сбирате цял гугол познание у себе си, как да не ви повярва човек.
Знам ли обаче кой от евангелските ви постове ще излезе правдив, та да го лайкна и от кой после трижди ще се отречете. То "осанна" и "разпни го" са на брифинг отстояние.
Апропо, днес е Цветница. Празникът, който еднакво почитат и Мутафчийски, и Мангъров.
Понеделник. Започва Страшната седмица. Така де, Страстната да кажа. Бойко си ни плаши за наше добро, за да ни спаси после. Както от миграцията ни отърва. Сега сам остана да странства из страната като същи месия. Наглежда нивята и градежите на икономиката, докато си седим вкъщи и не си подаваме носа навън.
Неговият е изскочил из черна маска. Тая протекция не върши кой знае каква работа от епидемиологична гледна точка, но крие в коя фаза е брадата му. Някога нали по това мерихме циклите на ада?
Привечер пред магазина виждам жена с ръкавици, маска и прозрачен шлем. Боя се да я доближа, ето че мерките действат. Коя ли е тази мъченица на социалната дистанция? Шлемът й ми прилича на ореол. Защо Генералът няма такъв? Или викате да не давам идеи. Прекален светец и Щабу не е драг.
Вторник. О, чудо, братя и сестри! Кашпировски е жив! Вдигнал се е като Лазар от отвъдното, доста запазен, бих отбелязал. Навремето цяла четворка ми изкара по математика със сеансите си. Така добре ме научи да изброявам числа с изцъклен поглед. С него комунизма бутнахме по телевизора, изпълнен съм с надежда и сега.
Каква божествена ирония е баш на Велики Вторник главният ни прокуратор да рече, че е инструмент в ръцете на Господ. Пък аз мислех, че е по-скоро препарат, дезинфектант един вид. Ръцете трябва да се мият на всякакво управленско ниво.
Иначе не мога да се нарадвам колко религиозни излязоха държавниците ни. Ама трябваше да се досетя. Нали принципът им открай време е: ако имаш две кризи, дай едната на ближния си.
Сряда. Генерал Мутафчийски е отишъл в Пловдив, за да разнесе и там просветлението. Хората масово го приветстват. Ето това наричам аз работа, заради която може да нарушиш софийската карантина. А не някакви си лигавщини със социалната дистанция, като при вас. Мерките на българските производители трябва да се подкрепят. Стоките им - също, без значени какъв е срокът им на годност.
И дорде осъзнаваме тая максима - ето, че ненадейно иде помощ от Близкия Изток. Небесни птици, т.е. самолети ни носят фурми. Що за символен акт в деня на предателската целувка. Барем маслини да бяха пратили, като дръвчетата в Гетсиманската градина. Сега що да сторим?! Задължителни ли ще ни ги направят свише или ни изпитват, да се види ще предпочетем ли българските фурми?
Четвъртък. Неведоми са пътищата Господне. Особено за пътните полицаи. Уж КПП-та турихме, да следят трафика, но от добро сърце тъй и не успяха да спрат излизащите стражите ни. Та се наложи пак нощно бдение да се организира, в което да се нареди София да бъде затворена. Не знам знаете ли, тя тая столица е кръстена на Премъдростта Божия. И сега достъп до нея няма ни напред, ни назад. А към премъдростта човешка пък хептен.
И настана едно деление на кореняк-праведници и провинциални зилоти, и двете групи еднакво гневни на "софиянци". Помня, че и лани по Великден се получи същата схизма, ама друга беше причината, не такава извънредна. Съвсем ни отиде по дявола единението, а за толерантността да не говорим. Тя е под запрещение в гетата, само по избори ще я пуснат, че ще потрябва. Тогава хигиена кога ли е била нужна?
Петък. Разпънахме ги на кръстопът тия злосторни "софиянци". Никаква милост! И ги наредихме отляво и отдясно до Човека, дето ни пречи. Тоя човек не е като нас! Не смогва да е в точната ни мярка, извън нея излиза. Нито е вярващ, колкото сме ние; нито пък неверник, дето пак по-добре знаем как. Искаме да го спасим него и родата му с кански усилия, а той не ще и се юрнал да ги навестява.
Казано е почитай баща си и майка си от дистанция до второ нареждане. Защо се противи на тая заповед? Любовта към ближния, с която сме преизпълнени, за него я пазим, не за нас си! Просто от съображения за сигурност ще му я дадем после, да не го заразим без да искаме с нея. Инак сме братя, от едно място идваме. Но ние сме по-праведните! Щом не вижда какво добро сърце носим, прощавайте, ама как да не го възненавидим! Задраскайте го. Турете му кръст на тоя. Червен кръст!
Събота. Яйца няма да боядисвам тази година. Реших го в чест на Извъндерното положение и Второто нареждане. Ще ги остовя така, само на някои ще добавя очилца и пагони, а на други - каскетчета и масчици. Все биячи ще са, усещам колко са твърди и здрави.
Спасителят е казал: където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз. Стига да не е парк. Че няма откъде да купиш свещичка и да целунеш икона там. Разликата между полицията и милицията е, че едните дават в църква, но гонят от градинки. При другите е беше обратното. Но все в името на народа.
Пагонът пак е символ верую. Затова и на Великден щели да дават филма "Посоки", за полицейските мъки е той. Quo vadis, Господи? В коя посока? Защо не си остана вкъщи? Не се ли боиш, че няма да те пуснат да преминеш? Или да се върнеш. Ох, объркал съм се, филмът се казваше "В кръг". Но и това е посока де...
Христос Воскресе, братя! Ама нека изчакаме и щабът какво ще каже.
