Неделя
Имам идея за филм. Слушайте сега.
Един актьор, от ония комедийните и вечно поддържащи, решава, че е крайно време да участва в нещо сериозно. Ролята на живота му. Но нали човек сам е ковач на съдбата си, скоква от кревата и се заема да твори. Пише-брише, драска. Бърз монтаж. Готово е. Плавен преход. Брадат скулптор, много сведущ по културата, плюнчи пръст и прелиства. Близък кадър. Мърда вежди, бърчи нос. Браво, вика.
Производството точно това чакаше, за да тръгне шеметно. Ще го барнем тук-таме с длетото и не филм, ама цял Закон за киноиндустрията ще стане. По него всички вече ще снимат. Все неща като преди, но много повече. Така започва, финалът е отворен за обсъждане.
Но, признайте, има хляб в идеята. А щом наистина повече филми ще започват да се снимат, защо да не мине и моят? Евтино ще излезе за всички, сметнал съм го. И актьорът сит, и халтурата - цяла. Пардон, културата да кажа. Чудя се само дали да не го дам на външни продуценти, повече възвръщаемост имало при гостуване, казват.
Понеделник
Събуждам се и що да видя - Григор победил. Горд съм от заранта. Прославил ме е още преди да закуся. Мачкай, Гришо! Апропо, какво хубаво име за партия е това, не мислите ли? Голямата драма на българската демокрация е, че изхабихме всички свестни имена на политически формации още към 1993-та.
Сега субекти се кръщават не по идейна насоченост, а със спонтанни забележки. "Българско лято", "Тия дни ще вали", "Има такъв народ", "Стана два без двайсе", "Изправи се! Мутри вън!", "Трио вътре". Дали да не регистрирам овреме "Огледай се, ослушай се и ако не минава влак, премини". И да не попадне в парламента, с такова име вече ще съм дал полезни насоки на обществото.
Но може би проблемът пак е в мен и не схващам, че това са социокултурни препратки. В постмодерната политика имената нямат значение за никого. Важна е емоцията. Стига мислене. Мачкай още, Гришо!
Вторник
Заговорихме се за Закона за киноиндустрията и ето, че Мария Бакалова вече ще снима нов филм. Пак комедия, слава Богу. Притеснявах се малко да не се юрне да играе в някоя историческа драма. Няма нито необходимата подготовка, нито цветовия нюанс, за да направи качествена Ан Болейн например.
Макар да смятам, че щом може да я играе тъмнокожа актриса, защо да не може и бургазлийка. Мечтая си тайно след Оскара за дъщерята на Борат, следващото й голямо отличие да е за снахата на Форест Гъмп. И го бройте Холивуд официално за превзет. Мачкай, Миме!
Майтапът настрана, аз от нашето момиче очаквам не само филмови награди да носи, ами и известен зет да ни докара. Гришата по едно време добре вървеше, но тенисът все го разсейва от важните цели. В Мария вече ми е надеждата да доведе у нас някоя филмова знаменитост. Няма само NuBoyana да ги води.
Сряда
Вальо и ВОЛЯ. Ето ви страхотно название за коалиция. Уви, пак пропиляно. Националният фронт се хвана за Марешики и сега взаимно ще се спасяват. Освен медикаментите, вече и патриотизмът ще е с намаление. А достойнството е направо на безценица.
Разбирам, че хората се гнусят от подобни предизборни сношения, но според мен излишно драматизират. Известна доза отвращение трябва да се запази и за след изборните. Там лъсват повече срамотии, като започнат групово да си пристават. Ето в такива случаи, когато поддържането на чистота и дистанция е невъзможно, трябва да се препоръчват две маски, не иначе.
Апропо, тая работа с маските стана вече като математика за първолаци. Две са повече от една, това ясно. Ама пък три не са ли по-сигурни от две? Според вас кой е по-защитен: този, който носи пет маски и ваксина на Pfizer или онзи с осем и AstraZeneca? Това е задачка-закачка, ученици. Отговорът е: никой. Най-забавното е, че в Америка тия с по една маска вече ги броят по-скоро към антимаскърите.
Четвъртък
Мандалорците са хора на хигиената, така ми сесструва. Може би затова винаги носят предпазни шлемове, когато общуват. До такава степен са чистници, че изгониха актрисата Джина Карано, понеже туитва тъпи сравнения. Ей, натегачи филмови, ако за изречени глупости се уволняваше, ние изобщо нямаше да имаме правителство. Само не ни карайте баш ние да ви учим на свобода на словото.
Иначе Карано, завалийката, сравнила републиканците с евреите в нацистка Германия и веднага я депортирали от сериала, но по съвсем праведни подбуди. Но то и нейното е тежко преиграване. Евреите в нацистка Германия на се имали техен президент едва ли не до оня ден. Както и да е, сложно нещо е политиката.
Затова явно Доган не иска да се връща в нея. Става му кефлийско, като се опитват да го вкарат вътре, но от гледна точка на Съдбата, нямало нужда. Като в епизод от "Съдби на кръстопът" се почувствах. Абе, ДПС защо не го четат вече като "Движение за права и съдбини". Така или иначе сме орисани доживот с него.
Петък
Кога я уволниха тая Джина Карано, кога пак се сдоби с филм. Изчакайте барем Закона за Киноиндустрията. Бързат обаче американците. Да не туитне още нещо и да загуби аурата на консервативна актриса, не просто на екшън бабанка. Виждате колко общо имат политиката и киното, а вие си мислехте, че Будинов го е измислил. Светът е различен. Всеки туит предлага неподозирани възможносит за развитие.
За по-сигурно обаче съветвам Мария Бакалова да не туитва нищо, че никога не се знае. Или пък да си туитва на български, поради что се срами. И без това ония колкото по-малко я разбират какво казва, толкова по-добре за нея. Какво костваше, питам аз, Рита Ора да запише наша песен, така и така се шматка из Перник по носия. Сега хем ни прославя, хем пак малко се дистанцира. Роля е само, един вид. Балканска работа.
Събота
Миналата година в навечерието на Св. Валентин жена ми се нацупи, че никъде не я водя. Доскучало й, искала тръпка. Била готова да експериментира дори с нещо забранено. Заведох я на Луковмарш. Не знам хареса ли й, не ми говори оттогава.
Не разбирам къде е проблемът на това събитие, честно. То е горе-долу както си представяха сватбата в "Опасен чар" - роднина, милиционер, роднина, милиционер. Възприемам го повече като демонстрация на МВР, не като парад на националистите. Но тая година и аз съм против провеждането му, особено щом го нямаше гей-парадът. Едното без другото е като целувка без мустаци, както викат познавачите и от двете страни.
И като отворихме темата: от щаба какво казват, може ли някакво скъсяване на дистанцията за влюбени или всеки сам да си се целуне където успее, да не прецакаме статистиката? То лошото е, че и другият празник го прецакахме необратимо. Отдавна всеки ден ни е Трифон зарезан. Ама карай. Наздраве! Наздравеопазване исках да кажа!
