По усмивките, с които Корнелия Нинова и Кристиан Вигенин тази сутрин влязоха в президентството, човек може погрешно да реши, че вече са предложили кабинет, той е бил подкрепен от парламента, а положението в страната вече е цветя и рози. Най-вече рози.
Точно обратното - БСП просто получиха третия, по всяка вероятност обречен мандат за съставяне на правителство в рамките на 46-ото Народно събрание.
Обречен в известна степен и защото Румен Радев избра да го връчи именно на тях.
Да преговорим: Конституцията задължава президента на България да връчи първия и втория мандат съответно на първата и втората политическа сила. При третия обаче държавният глава разполага с избор, който може да е ключов за успеха на начинанието "съставяне на правителство".
Защото стигнало ли се е до трети проучвателен мандат, положението не е добро и е нужна много повече стратегическа мисъл от всички участващи страни, за да се намери приемлив изход от патовата ситуация.
Всички виждаме, че комуникацията между политическите сили в парламента куца. За колкото по-силна (или мислеща, че е в силна позиция) партия говорим, толкова повече намалява склонността към компромиси. А именно компромиси са нужни в такъв шарен парламент, който - ще прощавате заемката - суверенът е сглобил.
Компромис трябваше да има и при връчване на третия мандат. След като "Има такъв народ" заявиха, че поемат към избори, а ГЕРБ очевидно не са способни да излязат от изолацията си, пред Румен Радев изборите бяха четири. Даже реално три, защото едва ли някой президент би рискувал политическата си кариера, връчвайки мандат на ДПС...
И ето как като компромисен фаворит се очерта най-малката формация - "Изправи се БГ! Ние идваме". Просто другите два варианта са твърде ярки идеологически антиподи.
За БСП би било трудна за преглъщане хапка да подкрепят правителство с мандат на дясната коалиция "Демократична България", въпреки че избирателите на социалистите - поне тези, които останаха - доказват, че и по-лошо не може да ги откаже от "Партията-майка".
При "Демократична България" обаче е по-сложно. От известно време те посочват, че няма как да подкрепят правителство с мандат на БСП, давайки сигнали на Радев. И е разбираемо - подобен ход би бил приет от антикомунистическата част от електората на коалицията като отстъпление; предателство, ако щете, макар думата да разми смисъла си през изминалите седмици.
Ген. Атанас Атанасов например ясно заяви, че обмислянето на каквото и да е сътрудничество с БСП не е леко за него и други хора в коалицията, но защити подобни преговори със следния аргумент: "Управлението на ГЕРБ ни докара дотам, че политически антиподи да трябва да си подаваме ръце, за да решаваме съдбините на България".
Подаване на ръце да, но по възможност между ДБ и БСП да има някой друг. И така стигаме до "Изправи се БГ! Ние идваме" (ИБНИ). Без значение какво мислите за тази разнородна формация, факт е, че тя успя да намери място в два поредни парламента.
В крайна сметка се очерта и като компромисния, най-приемлив вариант за получаване на третия проучвателен мандат. Поне за "Демократична България", но дори и за инатливите "Има такъв народ", които доскоро вкарваха БСП в списъка с "партии на статуквото".
ИБНИ бяха подходящи не защото лидерството им е най-разумно, защото разполага с огромен експертен потенциал или се радва на широка подкрепа... Не, не и не. Просто третият мандат се нуждаеше от някой достатъчно "неутрален", който просто да е негов носител, докато всички останали (без ГЕРБ и ДПС, разбира се, вече изключени от сметките) търсеха неоткриваемото разбирателство.
А накрая спънката пред един възможен, макар и с минимални шансове, успех на третия мандат се оказа именно БСП.
Първо, с егото в партията, където призивите за диалогичност бързо бяха забравени, и се излезе с позицията, че на президента не трябва да му се казва на кого да даде третия мандат (с други думи: "Ние сме трети, дай го на нас").
В крайна сметка за БСП се оказа не важно да се намери изход от ситуацията и да има кабинет, а те да са тези, които са в основата на решението.
Второ, със самия избор на Румен Радев, след който пропаднаха шансовете да са успешни разговорите не само с и без това трудните ИТН, но и със склонните на компромис ДБ. С влизането на Нинова в президентството на входа му остана всяка надежда за решение на кризата.
Да не говорим, че решението на президента вече беше разтълкувано от ГЕРБ и като връщане на услуга и е поредното оръжие в арсенала им от аргументи срещу държавния глава - арсенал, от който очевидно ще се нуждаят при трети избори, ако не искат пак да гледат отстрани как се (правят опити да се) решават съдбините на страната.
Третият мандат чисто и просто беше мъртвороден, а с него и надеждата, че през есента ще ни се размине ново ходене до урните. И май единствените, които виждат основание за усмивки и задоволство, са някои политици.
