Когато две политически сили, макар че в конкретния случай тук не става въпрос за само две формации - ако беше така, нещата може би щяха да са много по-лесни - но когато две политически сили са наистина различни в разбиранията си за това как се случва политиката, сблъсъкът е неизбежен.
Наречете го чисто културни различия.
Разбира се, че говоря за "Има такъв народ" и "Демократична България" и тяхната неосъществена любов в политиката, която уж трябваше да послужи за здрава основа за бъдещото управление и изчегъртването на модела "ГЕРБ".
Вместо това, подобно власите, давещи се в края на Дунава, сега наблюдаваме взаимен "приятелски" огън, който обзе обществения дневен ред. И в двете страни летят обвинения за това как другият е поставил дълбоката реформа в съдебната система, за да изпълни своите тайни и злокобни замисли.
Ако съдим от изказванията на двете формации, и ИТН, и ДБ се борят наистина за промяна в съдебната система, за ревизия на паричните потоци по време на предишното управление, за рекалкулация на бюджета, вкарване на електронно управление и т.н.
С други думи, когато става въпрос за приоритети, на хартия тези формации, заедно още с "Изправи се БГ! Ние идваме!" (ИБНИ), би трябвало да си пасват перфектно, особено обединени от угрозата за следващи избори, на които не се знае какво би могло да се случи, включително по някакъв начин ГЕРБ (срещу които всички се борят уж) да си върнат поне отчасти позициите. Тези формации просто имат твърде много за губене.
Но това, че нещо на хартия би изглеждало добре, не означава, че на практика всичко е цветя и рози. Още повече - виждаме, че някъде в тази комуникация на разменени декларации, подмятания в медиите и появи във Facebook нещо много сериозно се е скъсало между ИТН и ДБ. И може би това скъсване е непреодолимо.
Откъде обаче идва разминаването между двете политически сили? Както казахме вече - чисто културни различия.
Тук става въпрос за това, че имаме две политически формации, които разбират политиката по коренно различен начин, включително това как се прави тя, как действа демократичният процес и какво се очаква от субектите в политиката, особено тези, които не си ти самият.
Или казано по-различно - и двете формации виждат едно и също, но го възприемат по различни начини.
Така например според "Има такъв народ" сегашната ситуация поставя нещата в много прост вид.
Те са първата политическа сила, която обаче няма шанс да сформира стабилно коалиционно управление. Вместо да се обвързва с партньори и да съставя коалиционно правителство, ръководството на партията решава да се нагърбят сами с изграждането на кабинет на малцинството със своите 65 депутати.
Логиката зад този ход е проста - партията е победител от изборите, но така или иначе ще трябва да разчита на несигурна подкрепа, няма да се обвързва с чужди програми, а ще следва само своята. И който иска, ще подкрепя. Ако не - отива се към нови избори и ново раздаване на картите.
Именно това е и синтезираната логика на партията на Слави Трифонов - "ние ви предлагаме управление, в което има такива и такива, споделени и от вас приоритети и следователно очакваме подкрепа. Ако не го направите, следващите избори ще са по ваша вина".
За тях думата на "Суверена" на изборите е тежка и категорична. И щом "Суверенът" е поставил ИТН на първо място, значи те решават, а не някой друг, нищо че ги е поставил с 65 депутати - малко над половината, необходими за мнозинство, в което можеш сам да решаваш. Но това е вече съвсем друг въпрос.
Трифонов и компания много твърдо не искат някой, още по-малко Христо Иванов от ДБ, да им дава акъл за това как да си избират министрите и как да си посочват приоритетите, защото не те са победители.
В този смисъл в голямата си част комуникацията на "Има такъв народ", независимо дали става въпрос за такава към избирателите, или такава към останалите политически сили, е еднопосочна. Те казват и обясняват, а другите трябва да слушат и да приемат (или да отхвърлят).
Това е един много схематичен, макар и логически правилен образ на политиката и на демокрацията, а всичко, което отива отвъд това, като договорености, разбирателства по определени въпроси или, не дай си Боже, предложения, се разглежда като нещо неприемливо и малко или много задкулисно. Затова и за ИТН поведението на Христо Иванов е ламтеж за постове, а не нещо друго.
Затова идва и обидата, и гневната реакция и цялото неразбиране.
От другата страна е самата "Демократична България" с нейния съпредседател и на практика лидер Христо Иванов.
ДБ и ИБНИ са в почти една и съща позиция, но тъй като демократите са по-видими, до голяма степен ИТН се обръщат предимно срещу тях. Друг е и моментът, че формацията се свързва с едно поведение на снобизъм и високомерие, което до голяма степен е дело на нейни симпатизанти, отколкото на самите партийци.
И все пак - и за ДБ, и за ИБНИ, предложението на Слави и хората му звучи като подписване на празен чек. Въпреки че се говори за конкретни политики и реформи, от ИТН изискват мълчаливо одобрение без каквито и да е предложения от страна на двете по-малки коалиции.
Тук идва основното разминаване - ИТН не иска партньори и многократно е заявявала, че тя няма партньори. Има просто други партии и коалиции, които биха или не биха подкрепяли техните идеи. Както антропологът Харалан Александров доста удачно посочи, посланието на ИТН към другите партии е "Няма не искам, няма недей".
Подобно отношение обаче е трудно да бъде приемливо за дадена политическа партия - да е просто донор на гласове на друга парламентарна сила без право на лично мнение.
Затова и на ДБ, които традиционно имат изключително придирчив и изискващ електорат, се опитват да наложат и своя дневен ред в разговорите за правителството.
Макар от обединението да твърдят, че не предлагат кадри за правителство, а само посочват примери за добра работа, тези примери са твърде натъртени и си звучат като директни предложения. Тук идва и гледната точка на демократите - за тях кой ще върши въпросната работа е важно. А ИТН, като една млада партия, не разполага все още с разпознаваеми кадри, с хора, чието име и опит да се познава.
Затова от ДБ искат допълнителни уверения, че в новия кабинет ще има сигурни, проверени хора, а не това, което наричат "сламени чучела". Защото на такива лесно може да се влияе и то по неправилни начини. Да не говорим, че Пламен Николов, макар и експерт на ИТН, изглежда наистина като бушон, като нов Орешарски, ако щете.
За разлика от "Има такъв народ", "Демократична България" не е антисистемна партия и не иска да разбие самата политика, израждайки от нея ново начало, а иска да реформира съществуващия в момента модел, отстранявайки това, което намира за корупционно, противозаконно и недемократично.
Така на практика основните решения в политическата реалност в България към момента ще се вземат от две политически сили, които макар да имат общи приоритети, имат коренно различни възприятия за самата политика, как се случва тя, как действа демокрацията и каква е ролята на парламентарните сили в едно положение без категоричен победител.
До края на седмицата ще видим дали ще има все пак някакво примирие, което да доведе до избирането на кабинета на ИТН. Но дори и това да се случи и Пламен Николов да бъде избран за премиер, скандалите между ДБ и ИТН няма да спрат до тук.
А това... това вещае един доста нестабилен кабинет.
