Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наздраве за празния стол на масата!

Загубихме много хора тази година, но споменът за тях само ни припомня същността на този празник Снимка: iStock
Загубихме много хора тази година, но споменът за тях само ни припомня същността на този празник

Наистина е странно усещане. Събрали сте се около масата за коледния обяд. Всеки си знае мястото на тези семейни сбирки, правите ги все пак от толкова години, а сега поглеждаш и установяваш, че едно от тях е празно.

А човекът, който е седял там, повече няма да бъде с вас.

И изведнъж започваш през цялото събиране да си спомняш всички онези типични и обичайни фрази, които този близък е използвал, какви коментари е правил, как си е пиел виното, какви шеги е пускал и какви критики е отправял.

Наистина много хора починаха тази година и много семейства ще се познаят в описаната картина. И ако има нещо, позитивно, което можем да извадим от цялата ситуация... нещо отвъд острата болка, която появилият се спомен за загубата оставя, то това е, че така поне си припомняме какво е важното на Коледа.

Честно казано, аз лично открай време изпитвам една лека неприязън към този празник или по-скоро към целия фалш и гигантски комерсиализъм, който върви ръка за ръка с него.

Едно велико решение на група рекламисти в първите десетилетия на XX век днес успява да превърне празника в билионна индустрия, която засяга абсолютно всеки ъгъл на обществото, пускайки пипала дори и в държави, които не са християнски или не празнуват Коледа на 25 декември.

Още от края на ноември и началото на декември се започва с шарените украси и коледните намаления, които да ни напомнят, че ако не купиш нещо за близките си за празника, значи не ги обичаш.

Следват музика, филми, тематични кампании и лъскави партита... които отвличат празника в една посока на суета и егоцентричност, докато интимното събиране на близки става повод за надпревара в социалните медии. Чия трапеза е по-богата, чия къща по-добре украсена, чии сарми - по-големи и вкусни.

И това е нормално - всички тези неща са част от нашата човешка природа. Нормално е да обичаме вниманието и аплодисментите, та били те под формата на лайкове.

Но все пак Рождество Христово е преди всичко семеен празник, който да ни напомня за онези светли ценности на християнството - добротата към другия, милосърдието, прошката.

Подаръците, сармите, пилето с кисело зеле - те също са нещо прекрасно и неделима част от празниците, но да се оставя те да се превърнат в основата на цялото изживяване... Така се губи целият смисъл.

Но когато усетиш този момент на загуба - отвъд цялата тази забавна позьорщина, която радва малки и големи, докато за фон отзад върви "Сам вкъщи" или някой друг типичен коледен филм - се прокрадва онази болка, която те връща на земята и да ти припомня колко крехко е всичко това.

Припомня ти, че отвъд илюзията за перфектната Коледа по всички стандарти на филмите и социалните медии, стоят връзките с хората, които приемаме за близки. Те са по-силни от всичко останало.

И човек си спомня колко преходно е всичко. И как след години ще си спомняш не за филма по телевизията, не за подаръците или вкусната манджа, а за хората, които са били около теб на масата.

Истината е, че на този празник малко тъга не е лошо нещо. Тя ни напомня, че сме хора, че ги има важните неща, които изпъкват над всичко останало. И малко или много ни сплотява.

Весела Коледа!

 

Най-четените