На 5 януари се отбелязва Попова Коледа или Зимен Кръстовден. Празникът е известен и като Кръстци или Водокръщи.
Той затваря цикъла на "мръсните" или "некръстени дни", които започват на 25 декември.
Християните ги наричат така, защото в това време новороденият Иисус все още не е получил Светото кръщение.
Идеята на празничния ритуал на Зимния Кръстовден е чрез силата на Кръста да се изчисти Земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното и да се подготви за голямото кръщение, което предстои.
Сутринта в църквите се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Свещеникът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек.
Така се пропъждат лошото и болестите от дома, а като благодарност хората слагат по паричка в менчето на свещеника.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартениците на 1 март.
На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.
Вярва се още, че на зимния Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. В нощта срещу Богоявление небето са отваря, но това е видно само за праведните. Ако си пожелаят нещо в този момент, то ще се сбъдне.
Обредната трапеза на Кръстовден е постна.