Напълно възможно е този пожар да е случаен. Тъжната истина е, че инциденти понякога се случват, такъв е животът.
Въпросът е, че когато се появи новината, че сградата на бившето кино "Възраждане", приютявало до 2016 г. емблематичната чалготека "Син Сити", за втори път в рамките на близо 5 години се е запалила, не бяха един и двама тези, които погледнаха със съмнение.
Дори самият служебен културен министър Велислав Минеков изрази ярките си съмнения за "класически вид престъпност", описвайки схема, по която сградата да бъде доведена до събаряне, въпреки че е паметник на културата.
Истината е, че вече сме били свидетели на подобни схеми, описвани от Минеков - знаци за умишлено безстопанствено поведение от страна на собствениците, за да може природата и времето да вземат своето от дадена сграда, имала нещастието да се издига на апетитен парцел. Докато накрая не се случи някакъв инцидент.
Самата сграда има над век история, като е построена още през 1900 г. като театър "Ренесанс", като след бомбардировките над София през 40-те е възстановена с доброволен труд и след това служи за профсъюзен дом, а впоследствие е превърната в кино "Възраждане". След смяната на режима функцията ѝ отново се променя и тя се превръща в знаменитата дискотека, символ на греховете на града.
След краха на "Син Сити" сградата стои празна, а за собственика ѝ се знае, че има планове на мястото да издигне 5-звезден хотел с подземен паркинг. Означава ли автоматично, че в случая имаме зъл план за разрушаването на старото кино? Не. Подобно нещо може да се потвърди само от експертна проверка, при това трудно.
И все пак още през 2016 г. проверка на Министерството на културата вече показа ясни примери за безстопанствено поведение и множество нарушения. Около година след тази проверка сградата пламна за пръв път.
Днес сградата на бившето кино "Възраждане" и бившия "Син Сити", намираща се в идеалния център на София, е оставена на клошарите, които са намерили място да се приютят в нея. А всички знаем какъв е пътят за една сграда, оставена в такива обстоятелства.
В началото на годината мястото пак влезе в новините, след като парче от фасадата ѝ падна върху паркиран пред нея автомобил. Тогава от столичния район "Възраждане" заявиха, че неведнъж са правили предписание да се обезопаси сградата. И все пак реакцията, ако я има въобще, е най-много козметична.
След два пожара и занемаряване на имот е лесно собствениците да кажат, че не разполагат със средствата да реновират сградата. Още повече, че подобен ремонт е скъпо, бавно и трудоемко удоволствие, в което Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) определя кое кога да се случва.
Тук идва и идеята на министър Минеков - при подобни ярки случаи на занемаряване на сгради, които са паметници на културата, ресорното министерство да има правото да ги отнема от собствениците им.
С оглед на всички тези инциденти, причинени най-малкото от занемаряване на задълженията от страна на собствениците (а съмненията за умишлени действия остават силни), подобна идея има резон. Най-малкото угрозата да загубиш апетитен имот в град като София или Пловдив би трябвало да амбицира собствениците да сторят всичко по силите си, за да запазят въпросните сгради.
Ако не, това вече ще пада в отговорността на държавата. Друг въпрос е вече дали държавата и в частност Министерството на културата разполагат с необходимите средства да се погрижат за тези окаяни сгради, оставени на произвола на времето и природата. Все пак самият Минеков неведнъж е говорил за "огромния" бюджет на ведомството си, настоявайки за повече финансиране, за да може то да си върши работата.
Държавата не е известна с това, че е особено добър стопанин, а добрите намерения да се запазят само сградите от разруха може да не са достатъчни.
Влизането на подобни рушащи се или най-малкото занемарени имоти ще натовари със сигурност културното министерство. Следователно няма ли да се получи просто прехвърляне на топката - просто различен собственик да неглижира тези сгради?
Разбира се, възможно е Министерството на културата и държавата като цяло да намерят някакво приложение на тези сгради - някоя администрация да бъде преместена, да се отвори музей на съответното място и т.н. И пак - парите за ремонт все трябва да излязат от нечий бюджет или от нечий джоб.
Има го вариантът и да се върнат сградите обратно към частния сектор с публични търгове и с поставяне на ясни условия за новите собственици. Това обаче отваря вратата за такива възможни злоупотреби, каквито не сме си спомняли от края на 90-те.
И пак се изправяме пред познатата парадигма - пред себе си държавата има сложен проблем, за който няма прости или еднозначни решения.
Ясно е само, че ако се продължи да се неглижира това безстопанствено отношение към значими сгради и паметници на културата, те ще изчезнат един по един. Или ще ги запали някой случаен клошар, както стана с тютюневите складове в Пловдив.
Вижда се - действия трябват. Така че от тази гледна точка идеята на министър Минеков може би не е най-лошият сценарий. При нея поне ще се постигнат някакви резултати. А това е по-добре от нищо. Или да го кажем директно - по-малко лошия избор в сравнение с бездействието.
Обектите на културата, които са оставени да се рушат, едва ли ще се възстановят магически в ръцете на държавата. И все пак угрозата, че някой ще ти вземе хубавия имот изпод носа, може да се окаже достатъчен стимул. И онези, които си мислят, че с бездействието си ще осъществят някакви бленувани планове, ще се видят изправени в ъгъла.
И стига да не се прекалява с използването на този "Торбалан" национализацията, току виж се стигне до положителни резултати.
Междувременно прокуратурата се намеси и заяви проверка на място, която да установи какво е причинило новия пожар в кино "Възраждане" и има ли като цяло нарушения при стопанисването на сградата. Ще е интересно какви ще бъдат изводите от нея.
Колкото до самото здание, то оцеля след бомбардировките над София, оцеля и това да бъде дом за най-видната чалготека на столицата. Надяваме се да оцелее и чуждите мечти да бъде хотел.
