Манията на немалка част от българите да почиват "на Гърция" отдавна предизвиква дискусии "за" и "против". Напоследък обаче модата да се летува в южната ни съседка започна да се изражда в опасни и необясними за здравомислещите хора посоки.
Още докато се намирахме в извънредно положение и всичко беше затворено, за огромна част от сънародниците ни страхът бе не за това какви ще са последиците за икономиката или как имунитетът на населението ще се справи с коронавируса, а ще отворят ли границата с Гърция и ще се осъществи ли така мечтаната почивка с калмари и узо на корем.
Няма лошо човек да предпочете да отдъхне на място, където смята, че обслужването и условията са по-добри. На родното Черноморие имат още много да учат за отношението към българския клиент, докато с чуждестранния се флиртува с особено старание и поклони доземи.
Струват ли си обаче всички рискове и допълнителни ангажименти покрай почивката в Гърция, само за да получиш в замяна усмихната сервитьорка и безплатни хляб и вода на масата? Едва ли.
Една от странните насоки, в които зави желанието на българите да почиват в Гърция, е тази с небивалите опашки. Не, не става дума за автомобилните такива на "Кулата". Заради повишения брой заразени с COVID-19 в България гръцката страна поиска от всички туристи отрицателен тест за коронавирус за влизане в страната и всички мераклии за плажуване на Бяло море се наредиха чинно и покорно да чакат пред лабораториите у нас.
Не може да не си представим каква би била реакцията, ако българските власти бяха призовали същите тези кандидат-летовници да се тестват за собствено успокоение. Никак не е изключено вместо да бързат към плажната ивица, да се наредят първи на протестите под прозорците на властта.
Със сигурност го има аргумента, че след като си резервирал хотел, по-добре е да изпълниш условията на гръцките власти, за да не пропада резервацията.
Не можем обаче да се правим на изненадани, че в тази несигурна ситуация мерките се променят от ден за ден и всяка страна полага усилия да предпази населението си. Близо беше до акъла на всеки, следил дори бегло новините от последните месеци, че до пропаднали резервации е възможно да се стигне и че може би не е най-разумната за джоба и здравето идея да се планира почивка отвъд границата.
Неразбираемо е защо в подобна обстановка човек би си причинил всички тези главоболия, когато не говорим за спешно и неотложно пътуване.
Не е за пренебрегване и финансовият въпрос. Мнозина настояват, че "не е толкова скъпо". Средно 140 лева струва пул-тест, чийто резултат не се смята за толкова сигурен като този от отделен PCR за всеки член от семейството. Това не е малка сума, особено ако говорим за онези туристи, които пътуват към Гърция с пълни с провизии багажници.
Да не говорим и че отрицателният тест дава една бутафорна и крайно измамна сигурност на вече миналите през частните лаборатории. Той гарантира единствено, че в момента на взимането на пробата човек е здрав. А след 72 часа?
Надяваме се, че прекосяващите границата имат разумен план какво следва, ако не дай Боже, се окажат с коронавирус извън родината.
Кулминацията на тази мания по гръцкото море, която достига необясними нива, идва с твърденията за търговия с фалшиви отрицателни PCR-и на границата. Не че не се очакваше да се потърси начин всичко това да излезе по-евтино (гръцки медии твърдят, че един тест струва около 30-40 евро), но да влизаме в новините на други страни с подобни "хитрини" е меко казано срамно, да не говорим, че това е твърде опасна игра със здравето и живота.
И всичко това, съпроводено с километрични опашки на "Кулата", чакане с часове и тормоз за цели семейства с малки деца, чието пътуване, пак повтаряме, е въпрос на личен избор. И на постоянно променящи се правила за влизане в Гърция, разбира се.
Наистина ли ситният пясък и изумруденото море си струват този опасен български инат? Отговорът си дайте, докато чакате на границата. Имате време да помислите.
