"Татко ти не те обича, не обича и мене..." После шамар. Видеото, в което майка от Перник бие детето си, за да "привлече вниманието" на съпруга си, който не се грижел достатъчно за тях, обиколи социалните мрежи и медиите, за да създаде след себе си вълна от гневни реакции.
Клипът, публикуван във Facebook от близка приятелка на бащата на момиченцето, вече е свален, но гневната емоция се запазва, майката и бащата са задържани, а детето е настанено при приемно семейство, докато се намери адекватен роднина, на когото да бъде поверено.
И все пак настроението остава. "Вземете ѝ детето!" е сред най-честите коментари под видеото.
Сега си представете реакцията, ако до нас бе достигнало не видеото, а новината, че едно българско дете е отнето от майка си. В нея вероятно щеше да се споменава, че "поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето и възпитанието на детето" - това за българския съд е основание да се говори за ограничаване на родителските права.
Но кой би повярвал на тази сложна законова постановка? Ако днес сме съгласни с това, че тази майка е опасна за детето си и ѝ трябва помощ, колко хора щяха да нададат гневни викове срещу социалните служби, ако не бяха видели видеото?
Както беше до съвсем скоро - по улиците виждахме протести с точно обратната кауза: "Не оставяйте държавата да пипа децата на България! Не оставяйте никого да отнема дете от майка му."
Но този път протестът щеше да подкрепя жена, която очевидно не се притеснява да упражнява насилие над собственото си дете, за да привлече вниманието на мъжа си. И на всичкото отгоре кара малкото момиченце да целува ръката, която го удря.
Този случай трябва да покаже цената на пропагандата, която се излива по въпроса с домашното насилие у нас от години насам.
Протестите срещу Стратегията за детето и Законът за закрила на детето бяха засилени от пропагандата. На тях се издигаха твърденията, че въпросните законови форми вредят на семейните устои, че деца ще бъдат отмемани от родителите, че ще пътуват към северни страни и какво ли още не.
И така стотици излязоха по улиците с призиви "Спаси семейството, защити децата", често дори без да знаят какво гласят стратегията и законът.
Но тази пропаганда е опасна не само, защото изкарва хора на улицата. По-страшното е, че тя нарушава доверието към институциите, които са призвани да защитават децата.
Ясно е, че има причини за това човек да не се доверява изцяло на държавната администрация, но паниката около норвежките служби за закрила на детето се прехвърлика умело и върху България, за да създадат един чудовищен образ на модерен Торбалан, който краде деца.
А когато доверието е разрушено, за насилието се мълчи, защото "и без това нищо няма да стане".
И стигаме до случаи като този с видеото от последните дни. Случай, за който сме готови да раздаваме присъди сега, но така и никой преди това не е подал сигнал.
