"Какви са тези родители, които са оставили децата си да се превърнат в това?!"
Този коментар е сред най-често срещаните, когато се обсъжда казуса с тримата младежи в колата, която се вряза в автомобила на Милен Цветков, причинявайки смъртта му.
Шофьорът на джипа и двамата му спътници успяха да фокусират върху себе си насъбирана с години и години неприязън към всичко онова, на което обществото се дразни - тарикатското поведение, заобикаляне на правилата, твърдата вяра, че щом имаш пари, значи можеш да си позволяваш повече от останалите. Че правилата важат за будалите, но не и за теб...
Можем да продължаваме в този дух още много. На база минали провинения, сведетелства за поведение, на база и самия инцидент ние можем да предполагаме много неща за Кристиан Николов, а вероятно и за пътуващите с него в колата Симона Цветкова и Георги Иванов. Може би за немалка част от тези неща ще сме прави.
Затова мнозина поглеждат към тримата младежи, идващи от "добри семейства" на богати и успешни родители, с въпроса що за родители ще допуснат това да се случи с децата им. "Какъв морал трябва да имаш, за да оставиш детето ти да падне толкова ниско?", може да се запита човек.
Реално обаче, ако нещата се бяха разминали дори само на косъм, днес никой нямаше да знае нищо за тях, въпреки наркотиците в кръвта на шофьора, въпреки превишената скорост и неспазването на правилника за движение.
Това щяха да са поредните младежи, които твърде малко се интересуват от правилата, защото могат да "минат метър", ако ги спре полицай - било с пари, било с "ти знаеш ли кои са нашите". И щяха да продължат да са все така анонимни за широката общественост.
А родителите им щяха да продължат да се радват на успехите си, без да ги сочат с пръст за това, че са се провалили във възпитанието на собствените си деца, както се случва в момента. Лесно е да сочи с пръст нечие чуждо падение...
Честно казано, едва ли някой от тези родители обаче се е замислял за себе си като за провалил се. И ако всичко това се беше разминало, надали подобна мисъл би им минала. Докато децата ти не сгафят с нещо сериозно, те са просто "по-диви", "още неосъзнали се", "проблемни малко" и т.н.
Въпросът сега е, ами ако не само тези тримата са "проблемните деца" на своето поколение? Ако има и други, били те от по-бедни или по-богати семейства, които да смесват субстанции, да карат твърде бързо подарена от родителите кола, виждайки себе си като големи "гързари" и "тарикати"?
Тук всеки си мисли, че "това не се отнася за моето дете", но кой наистина няма да изпита съмнение, докато си го мисли?
Не парите и лъскавите коли са нещото, което води до въпроси като "ти знаеш ли нашите кои са" - неглижирането го прави, пренебрегването на това, че едно дете има нужда не само от храна, дрехи и джобни, но също така от внимание, да се чувства обичано от родителите си, да може да поговори с тях за нещо повече от това какво ще се яде днес.
Каквото и да си говорим, за твърде много семейства днес, а и вчера, и онзи ден, разговорите между поколенията се ограничават действително до това. И евентуално как върви в училище, за да може родителите да не се "червят" на следващата родителска среща.
Изтощение от работа или просто неглижиране, на практика има семейства, в които двете поколения остават само бегли познати, живеещи под един покрив. Как да възпиташ детето си като отговорен и смислен човек, ако не знаеш почти нищо за него, нито то за теб?
Комуникацията с децата е това, което изгражда техните морални ценности, оформя възгледите им за света и им помага да разберат по-добре как функционират нещата в него. Ако такава липсва, децата се възпитават сами, възползвайки се от наличния пример наоколо.
А сега добавете към всичко това и онова усещане за безнаказаност, което парите или влиянието на родителя, който не иска да се изложи, могат да донесат. Какво ще се получи, когато тези деца пораснат?
Резултатът е малка, тиха бомба със закъснител, която може да те отнесе някъде по пътя, просто защото си мисли, че е нещо повече от теб. И това, че още не се е случило, не означава, че няма да стане в един или друг момент.
Истината е, че нито един от тримата в този фатален джип вече не е дете. Поне при един от тях обаче имаме пример за това как проблеми са били неглижирани системно, за да се стигне до момента, когато детето е пораснало в голям и безотговорен човек, а издънката е твърде голяма, че вече да бъде прикривана или подминавана.
Така че ако искате да сте наистина сигурни в децата си, че те няма да са следващите, поставени на онлайн стълба на срама, най-добре просто започнете да говорите с тях - без морализми, без съдене - просто като човек с човек.
Иначе може да се окаже, че един ден и за вас ще се питат що за родител оставя детето си да пропадне така.
