Този 1 май е различен.
И то не само защото социалистите не могат да организират традиционното си шествие, а вместо това провеждат онлайн кампания. Нито защото "отивам на работа" се превърна в оправданието на всеки втори, който се опитва да премине през КПП-тата и да попътува през трите почивни дни.
Тази година отбелязваме Деня на труда в необичайна обстановка, в която заразно заболяване и мерките срещу него възпрепятстват хиляди българи от възможността да работят, а това води след себе си растяща безработица и състояние на тревожност за следващия ден.
Над 90 000 души са регистрирани като останали без работа от началото на извънредното положение досега*. От 4,1% в края на 2019 г. безработицата вече гони 7%**. Зад булото на числата в статистиката се крият лицата на тези хора - мъже и жени, част от които са получили по едно "Съжаляваме" и "Довиждане" не по своя вина, а заради необикновената ситуация, която пандемията стовари рязко не само върху България, но и върху останалия свят.
Скрити зад статистиката остават и другите членове на онези домакинства, в които единият от родителите вече не може да носи пари за семейния бюджет, а това от своя страна води до лишения.
И докато КНСБ предупреждават, че броят на безработните у нас може да достигне 330 хиляди души (или 10%), остават надеждите за по-добро развитие на ситуацията - разпространението на вируса да бъде по-бързо минимизирано, мерките да бъдат отпуснати и работници вече да не бъдат съкращавани в опит на бизнесите да оцелеят в тази несигурна ситуация.
Защото в крайна сметка цифрите по-горе показват дела на регистрираните безработни в страната. Колко са нерегистрираните? Онези, които вместо в Бюрата по труда, започват търсенето на нова работа през сайтове, чрез приятели и стари контакти в опит бързо да си намерят място в не така сериозно засегнат от ограниченията бранш.
А отвъд безработицата остава и усещането за несигурност на работното място, което засяга много повече хора.
Докато текат отпуски - платени и неплатени, докато фирми тепърва търсят подкрепа по схемата 60/40, докато заплати биват орязвани с оглед на намалелите приходи, спокойствието бавно напуска всеки дори частично засегнат от случващото се.
Особено хората, омотали се в мрежите на ниските осигуровки и парите под масата, за които дори традиционните механизми за социално подпомагане и спешните икономически мерки сега няма да са достатъчно решение.
Късметлии са онези, които през последния месец не са изпитали дори малка тревога за професионалното си бъдеще.
Защото някъде там, пряко свързан с участието на пазара на труда, дебне и прагът на бедността. Онази граница от 413 лева средномесечен доход на член от семейството, под която официално се считаш за беден. А такива хора в България имаше и преди да дойде заразната болест и последвалите я мерки - при това много.
Над милион и половина българи, или 22,6% от населението на България, са живеели... прощавайте - са оцелявали под тази граница през 2019 г.***
Тук не попадат само безработните (58,9%), но и пенсионерите (почти 35%). А всеки българин в трудоспособна възраст, попаднал в първата категория, вече няма да може да помага и на по-възрастните си родители.
Едно домино на нямането, в което никой не иска да се окаже поредната плочка.
Решението сега трябва да дойде от бизнеса и правителството и от невероятната способност на икономиката, която в подобни моменти ни напомня колко крехка може да бъде, да се възстановява. За индивида остава възможността да работи, ако има къде, да търси, ако няма, и да се надява изходът от тази сложна ситуация да се появи по-бързо и над него да не свети червена лампа.
Този 1 май в никакъв случай не е повод за шествия и празнуване, но може би е добър момент да оценим труда.
---
* Предварителни данни на Агенцията по заетостта към 28 април, цитирани от в. "Сега".
** 6,7% по данни на Агенцията за заетостта към 15 април.
*** По данни на Националния статистически институт (НСИ).
