Ако сте гледали интервюто на министъра на околната среда и водите Емил Димитров - Ревизоро пред БНТ, то може да ви даде едно своеобразно "откровение" за това къде е проблемът в цялата драма с потенциалната водна криза по българското Черноморие.
Реално от думите на министъра не се разбра криза ще има ли, или няма да има. Вода имало достатъчно, но не се управлява по правилен начин, което вече можело да доведе кризата точно преди изборите.
По-интересното в думите на Ревизоро идва обаче по посока отговорността за проблема с водата. Според него от това, което той нарича "третия ешелон". Или с други думи - самата държавна администрация.
По принцип в една толкова голяма тема, колкото е тази за водата у нас, отговорността лесно може да се размие по паяжината на администрацията с нейните всички намесени държавни, областни и общински органи. Те не се свенят да си я прехвърлят помежду си като горещ картоф, подмятан до безкрайност.
Въпросът е, че доскоро никой не си и мислеше, че у нас може да има проблем с недостиг на питейна вода. Та нима страната ни няма толкова много реки, язовири и подземни води? Е, оказа се, че лошото стопанисване на тези ни иначе неизчерпаеми ресурси са ги направили изчерпаеми.
Кризата с водата на Перник трябваше да подейства като отрезвяващ шамар за това, че на даденото от природата не трябва да се гледа с лека ръка, а трябва да се полагат всички необходими грижи подобни ресурси да бъдат оптимално съхранени.
Ако вярваме обаче на думите на министър Димитров, този урок все още не е взет, а редица брънки от администрацията продължават да игнорират явни проблеми, оставяйки ги да се задълбочат.
И отново по думите на министъра ако премиерът Борисов е дал зелена светлина за всички възможни харчове, които са необходими, за да се преодолее водната криза по Черноморието, то въпросният "трети ешелон" на същинската държавна администрация е факторът, който води до буксуването на машината.
Подобна ситуация съвсем ясно напомня за българската поговорка "Царят дава, пъдарят не дава", само дето в случая "пъдарят" не че не дава, ами по-скоро си търси извинения да не свърши това, което е разпоредено отгоре.
Открай време у нас се говори за огромната държавна администрация, в която се вкарват всякакви "наши хора", просто за да има къде да се държат и да правят нищо срещу някаква заплата и възможността за всички схеми, които биха могли да измислят. И всяка власт вкарва своите си хора, понякога дори без да изкарва предишните.
Въпросът е, че твърде често това не е само мит и "някой каза", а абсолютна реалност.
"Каквото и да ви кажат, става дума за пари, между другото", казва екоминистърът и не е далеч от истината, давайки примери с това как цялата каскада "Белмекен" работи само за нуждите на един частен ВЕЦ. Преди това пък посочва как язовир "Ценово" е бил свален като резервен водоизточник за "Варна", за да се реализират определени икономически проекти.
Идеята държавната администрация да е в помощ на бизнеса не е лоша, дори напротив. Реално това е голяма част от работата ѝ, стига обаче това да не означава да се пренебрегва общественият интерес в името на реализирането на определени частни. А усещането в момента е точно такова.
Наскоро говорих със свой познат, бивш служител в едно от министерствата, по повод протестите. Неговите думи бяха, че дори и най-кадърните политици да дойдат на власт, може да се окаже, че те няма да успеят да променят на практика нищо, защото самата административна структура под тях има толкова проблеми, че политическите решения няма да стигнат.
Но ако политиците може да са недостатъчни за това да произвеждат решения, те със сигурност могат да произвеждат кризи. И видяхме това в кризата с водата на Перник, когато по политически причини проблемът с местния язовир не беше посочен ясно още предишното лято с оглед на това да не навреди случайно на кмета преди изборите.
Е, изборите минаха, а перничани получиха честитка за празниците.
Надеждата сега е същото да не се случи и с Южното Черноморие. Дали обаче там ще успеят да избегнат водния режим, предстои да видим.
Дори и не всичко, казано от министър Димитров в интервюто му, да е така, вижда се, че коренът на голяма част от проблемите лежи в онази невидима част от управлението на страната, която (би трябвало да) задвижва политическите решения и да ги превръща в реални резултати.
Не дълбоката държава, а същинският скелет на държавата - една прекомерно раздута, тромава и излишно сложна администрация, която е толкова оплетена в собственото си съществуване, че започва да губи реалния си смисъл - да се грижи нещата в държавата да се случват.
А това вече изисква действия от онези, които са на високо ниво - реорганизация, свиване на самите държавни структури и разкарване на излишната тежест.
Ще има ли обаче някой политическата воля за подобно нещо - това е вече твърде спорно.
---
* Интервю с Емил Димитров в БНТ.
