Ако успяхме да научим едно нещо от регистрацията на партиите и коалициите за предстоящите предсрочни избори за парламент на 14 ноември, то това е, че с известни изключения, почти всички по-големи партии са си харесали новия проект на Кирил Петков и Асен Василев като потенциален партньор за след вота.
Тошко Йорданов от "Има такъв народ" назова "Продължаваме промяната" и "Демократична България" като логични партньори, самите ДБ посочиха "Продължаваме промяната" като формация, с която искат да работят след вота, а БСП оставят вратата за разговори отворена именно за Петков и Василев.
Ако "Изправи се БГ! Ние идваме" успее да мине границата от 4%, Мая Манолова вече заяви, че е "протегнала ръка" към ПП и ДБ.
Междувременно пък последното проучване на "Галъп интернешънъл" класира "Продължаваме промяната" като втора политическа сила според моментните нагласи на българските избиратели.
Разбира се, да се осланяме само на едно изследване, при това месец и половина преди вота, не е добра идея. Въпреки това обаче то е отправна точка за размисли, защото каквито и да са промените в резултатите, продължава да е твърде малко вероятно мандатите в следващото Народно събрание да се разпределят така, че необходимата формула за постигане на мнозинство да не изисква задължителното участие на депутатите на ПП, ДБ, БСП и ИТН (и потенциално ИБГНИ).
Именно тук проличава тази важна роля на новата формация на двамата бивши служебни министри - очертава се те да бъдат онази необходима спойка, която да задържи тези принципно адски различни елементи в една обща коалиция.
Даже може да стигнем една идея по-далеч в това разсъждение - това може би е основната причина за съществуването на "Продължаваме промяната".
Каквото и да говорим, ситуацията на политическата сцена още от началото на годината досега е толкова объркана и шарена, че постигането на принципно елементарна задача като формиране на правителство се оказа невъзможна за цели два парламента.
Разпределението на силите просто е такова, че няма как един кабинет да мине на гласуване през Народното събрание, без зад него да застанат минимум 4 политически сили. Проблемът е, че това, което имаме като политически сили в парламента, е една шарена черга от различни и често противоречащи си позиции, възгледи и идеологични ядра, които се обединяват единствено в неприязънта си към бившите управляващи от ГЕРБ и към ДПС.
Още повече - липсата на консенсус в предния парламент за подкрепа на кабинета, предложен от "Има такъв народ", доведе до отправянето на доста грозни нападки и критики, които със сигурност още тежат в отношенията между отделните партии (най-вече в тези между ДБ и ИТН и между ИТН и ИБГНИ).
Именно тук влизат и "Продължаваме промяната" - без особено ясна идеология, заявяват позиции и политики, които не звучат особено конфликтно, удобно ги класифицират като център-ляво, но самите те пък са хора от бизнеса. Близки до президента, без обаче да го твърдят официално или да се опитват да го навират в очите на хората, а същевременно с това идващи и от кръговете на градската десница. Млади и свежи лица, които направиха добро впечатление във времето си в служебния кабинет.
С други думи, поне към момента профилът на този нов политически проект е достатъчно празен и отворен, че да е приемлив за всички (необходими) политически сили за формиране в крайна сметка на мнозинство, колкото и крехко да е то.
И ако човек се вгледа по-подробно в публичната им комуникация до момента, те не говорят за кой знае колко по-различни неща от това, за което в миналото Народно събрание ИТН преговаряха с потенциалните си партньори.
Тук пак ги има съдебната реформа, вдигането на жизнен стандарт, подобряването на образованието и т.н. Няма полемични въпроси, няма разделящи идеи. Има една добра основа за начало на преговори.
В това объркано време на неоправдани надежди и разочарование, двамата идват на сцената като един вид популярно и работещо решение за кризата. Нещо повече - те не се притесняват да говорят за коалиции и за партньори, като дори не отписват ГЕРБ и ДПС, стига, разбира се, последните да изпълнят съответните критерии за допустимост.
Допълнително с това насъбраната инерция, която виждаме както в проучването на "Галъп", така и в това на "Маркет линкс", показва и достатъчно сила Петков и Василев да заемат тази централна роля в преговорите за съставяне на управляващо мнозинство, а оттам и на правителство.
Поне това вероятно са надеждите, с които се създава този политически проект. Дали той е плод на надеждата за по-добро бъдеще на двама бивши служебни министри, или на амбициите на някой умел политически архитект, трудно може да се твърди с категоричност.
Реалността обаче може да обърква и най-умелите планове, а до самите избори имаме около месец и половина - предостатъчно време всичко да се обърка.
