Социалните мрежи винаги са били развъдник за редица конспиративни теории и фалшиви новини. От въвеждането на мерките за социална изолация за борба с конронавируса обаче всичко това избуява в една брутална какафония от недоволство срещу 5G, викове срещу това Бил Гейтс да "чипира" децата с ваксините си и бурни речи срещу "измислената заплаха" от COVID-19.
С други думи - пълно мазало. И въпреки че в Закона за извънредното положение беше записана идеята за борба с разпространението на фалшиви новини около вируса, битката по тази линия беше силно ограничена и сведена до няколко шумни случая, които остават висящи поне към момента.
Сега обаче управляващите и СЕМ искат да институционализират борбата с фалшивите новини под шапката на Съвета за електронни медии чрез въвеждането на промени в Закона за радиото и телевизията, специално засягащи подвеждащите информации.
По думите на председателя на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов, в момента депутатите търсели пътища как да се изолират фалшивите новини. Новоизбраната шефка на СЕМ Бетина Жотева също се застъпи за идеята, изтъквайки че интернет гъмжи от език на омразата и няма никакъв контрол върху това, което се пише. А пък от ВМРО настояват СЕМ да спира интернет достъпа до онези сайтове, които публикуват невярна информация, която не е задължително дори да е свързана с COVID-19.
Факт - фалшивите новини са проблем. Нещо повече - ако човек достатъчно внимателно следи пейзажа в малките групи във Facebook, лесно може да види кога се провежда активно мероприятие.
Започват да се появяват еднотипни статии в редица никому известни онлайн медии. Посланието се подсилва с разнообразни, но професионално изготвени мемета и карикатури, за да се стигне до изключително идентични коментари и статуси в същата насока. А на всичко това му се казва пропаганда или дори информационна война.
И все пак - достатъчно много ли ни дразнят фалшивите новини, та дори и активните пропагандни кампании, че да дадем на СЕМ властта да определя какво е истина и какво не според записано в закон понятие? И след това да дърпа шалтера на медиите, посочени като източник на неистините?
В никакъв случай не искам да подценявам силата на пропагандата и на хибридните атаки. Виждали сме ги в действие у нас достатъчно много пъти, наблюдавали сме и ефекта им. Началникът на ген.-щаба на руската армия ген. Валерий Герасимов подробно описва силата на този тип неконвенционални действия, които могат да разбият доверието на гражданите в собствената им държава, сеейки след себе си хаос.
Но тъй като вече сме виждали ефекта от това, знаем какво да очакваме. Какво обаче може да очакваме от един държавен орган, когато той придобие на практика силата да извършва цензура по една или друга тема?
Може ли някой да гарантира, че действията на СЕМ ще спрат само с онези дребни, анонимни сайтове, чиято собственост и отговорност твърде лесно може да се манипулира? Или казано директно - може ли да сме сигурни, че СЕМ в един момент няма да превърне действията си в саморазправа срещу тези, които подходят с повече критика?
Сериозни журналистически разследвания могат да се превърнат лесно във "фалшиви новини, внушаващи тревожност в обществото" и по този начин да бъдат удобно смитани под килима.
Да не говорим, че още помним как настоящата председателка на СЕМ - г-жа Жотева - заплашваше журналист по време на заседание на Медийната комисия в Народното събрание.
Нещо повече - законово приемане на дефиниция за фалшиви новини ще постави под отговорност всяко публично разпространяване на информация, дори това в социалните мрежи през постове и коментари. Разбира се, далеч сме от идеята, че СЕМ и прокуратурата ще правят по цял ден това, но дори самата възможност е повече от притеснителна.
Защото работата на закона не е просто да решава проблеми на парче, били те проблем с фалшивите новини или нещо друго, а да създава трайна законова рамка за действие. И съответно тази законова рамка не трябва да оставя вратички за експлоатация от една или друга група. А настоящата идея ще направи точно това.
С подобен ход медиите ще бъдат поставени пред още едно възможно изнудване.
И да, да си говорим у нас за проблемите със свободата на словото е вече нещо твърде обичайно. От години насам сме извън топ 100 по този показател.
Обаче няма никакъв спор, че въвеждането на подобни мерки уж срещу фалшивите новини ще ни прати още по-надолу в тази класация. Така на практика, вместо да се борим с един проблем, създаваме нов, който е дори още по-голям.
