За повечето българи, които са родени на изток, запад, север или юг от София, тя е столицата на България. За чужденците - също. Но за онези, които познават София отпреди двайсет години; които са се разхождали под падащите цветове на кестените по Витошка в детските си години и са вечеряли в ресторант „Грозд" преди днешните абитуриенти да бъдат заченати, София е символ.
Символ на младостта, на градския дух, на личния стил.
Същите неща, объркани в един коктейл от носталгия по миналото, градска принадлежност и любов, са събрани в кецовете Converse. Онези обувки, които сте носили на първия учебен ден в десети клас и които ще обуете за бизнес срещата си утре.
Converse и София са стари дружки. На тях не им отива да са чисти, не им отива да са нови. Чарът им е точно в старостта, в леката порочност, в историите, които знаят, в хората, които носят.
Моят test-walk на новите Chuck Taylor II започва от един квартал, който стара София не помни - „Манастирски ливади". Там, където някога са пасли кози, днес са се напръчили блокове и хвърчат скъпи коли. Продължавам по булевард "България", който разсича столицата на две и стига до първата си спирка - легендарната кръчма „Амира" на пазар „Иван Вазов". Шкембе чорбата на „Амира" не се променя: дали готвачът му е 100-годишен или в кварталната кръчма се предава някаква дълбока, кулинарна тайна - не е ясно. Ясно е обаче, че вече съм изминала 3 километра с кецовете и няма от какво да се оплача. Странно как, не усещам нито дискомфорта от падналия свод, нито изкривяването на стъпалото, нито който и да било от другите недъзи, които се закачиха за стъпалата ми, след като профучах покрай 25-те години и отлетях нататък. Технологията на Nike's Lunarlon - поддържане на стъпалото с пяна и допълнителен съпорт на свода на стъпалото, явно върши работа.
След „Иван Вазов" се пускам по булевард Витоша, по-известен като добрата, стара Витошка. Нещо като Витошко лале, но Витошка улица. Плъзгам се покрай 14-та поликлиника със старите й тухли и се завирам в кучешкия парк, който днес не е само кучешки, а и детски, човешки, тийнейджърски т.н. Преди A to Jazz Festival този парк беше по-скоро наистина място, на което софиянци разхождаха кучетата си и тук там вечер, двойка единайсетокласници се изяждаха по пейките. В последните няколко години, пространството зад Hilton се превърна в истински мини парк с високи тополи, червени алеи и хълмове с изглед към планината. Мятам се на един от тези хълмове, за да снимам кецовете на фона на Копитото - софийското око на Саурон, наблюдаващо от кулата си всичко, което ври и кипи в големия град.
Оттам се придвижвам до „Моста на влюбените". Разстоянието едва ли може да се нарече „дълъг период на носене", но все пак вече става ясно, че неизплъзващия се език на новата линия Converse и перфорираната микропореста линия по дължината на стъпалото, не са сложени там случайно. Краката ми сякаш пружинират и нямам проблем да ходя още километри. Тъй като съм градско момиче, няма да ходя километри, но ще се занеса поне до НДК. Спускам се по моста, на който отново има фотографска изложба, този път от големите платна ми се пулят лица на деца-бежанци, и посядам на пейките на НДК. Установявам, че скейтърите, които се мятат по алеите са други, но пък пейките са същите. Полъх на минали НДК-следобеди се смесва с настоящата разходка и каца върху гумените бомбета на кецовете ми, които, най-после, вече не са чисти. Нали помните? На София и Converse не им отива да са чисти.
Дали паметникът до Кравай, носещ от софиянци гордото име „шестоъгълен седмох*йник" и дъвкан до безкрай, заслужава да снимам Chuck Taylor на негов фон? Едва ли.
Първият test-walk приключва на един друг паметник в столицата - онзи в центъра на Докторската градинка. Той е издигнат в памет на 400 загинали лекари по време на Руско-турската война, а днес около него винаги има учещи студенти от Софийския университет, майки, които са пуснали децата си да играят, влюбени двойки, интервюиращи журналисти и всякакви други хора. Предимно хора с кецове.
На снимките в галерията на първия тест на Chuck Taylor II ще видите и едно колело. И една бебешка количка. Но как те станаха част от историята, ще е начало на друга история.
