Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Завидните творчески мускули на Иван Юруков

Завидните творчески мускули на Иван Юруков Снимка: Личен архив

Познавате го от филма "Дъвка за балончета", сериалите "Мен не ме мислете", "Откраднат живот", "Столичани в повече" и дори от превъплъщенията му в телевизионното шоу "Като две капки вода".

Всяко жанрово ограничение, в което слагаме творците, обаче тук не би паснало. Когато си говорим за Иван Юруков, ни е трудно да го определим като нещо по-различно от онази рядка порода творци, които се доближават най-много до Ренесансовия идеал.

Той има зад гърба си над 45 заглавия на театралната сцена - като моноспектакъла "Пилето, което каза КУ", "Лисичета", за която е номиниран за "Икар", "NеоДачници" от Максим Горки, "Наблюдателите" от Константин Илиев, "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" от П. Яворов, "Лов на диви патици" и много други.

И понеже това не е достатъчно, превзема и музикалната алтернативна сцена с китара в ръка заедно с група "Терпентина", рисува, а отскоро и прави филми "на мускули", които обаче завладяват най-важния такъв - сърцето. През 2022 г. беше премиерата на дебютния му пълнометражен филм - "До последния каприз".

Изобщо, на Иван Юруков сякаш никога не му е много скучно, докато сам се надбягва с времето. Така и изглежда, когато пристига за запис на новия епизод на подкаста "Първа страница".

Запъхтян, леко блуждаещ в следващи мисли, но и готов веднага да скочи в разговора. Присеща се и на листче бързо надрасква литературни имена, които не иска да забрави по време на записа.

Защото се оказва, че литературата също присъства в неговия пъстър портрет, който ви описахме по-горе. Иван дори е първият гост на подкаста, който прочете в ефир нещо свое (издателите да слушат внимателно!).

За ролята на изкуството като противопоставяне на агресията, за вдъхновенията и прераждането с всяка нова роля, за копнежа по красотата и думите и за трънливия път на киноизкуството в България - за всичко това си говорим с актьора Иван Юруков в един от най-безметежните ни броеве.

И признаваме, че това беше разговор, от който все още ни е невъзможно да отплуваме. Така че се пригответе за един поглъщащ цялото ви внимание час.

Чуйте Иван Юруков в "Първа страница" тук:

Иван никога не е следвал някакъв предначертан път за това какво иска да бъде. Мечтаел е да бъде художник, после е имал желание да бъде музикант, а след това и "приключенец". Впоследствие открива театъра, а накрая и киното, което определя като "подходяща платформа да се обединят всички тия мои желания, искания".

"Изкуството се занимава със стремежа към красотата, към красивите неща, да интерпретира дадени мисли, текстове, чувства, и да ги предава на публиката по възможно най-красивия начин. Като че ли мен това всъщност ме привлича - да възпитам в себе си тази подобаваща естетическа цедка, която да може да ми дава възможност да правя нещата по-красиви и по-красиви", обяснява ни.

И тази своя роля Иван прегръща без страх, а по-скоро с любопитство. С искрено желание да става все по-добър и по-добър. А това няма как да стане, ако поне не опиташ, нали така?

Може би това негово безстрашие се оказва и катализаторът за създаването на проекта му с група "Терпентина" - спектакъла "Част от колекцията" по стихове на Димитър Воев, който прави своя дебют в дните преди налагането на ограниченията заради пандемията.

Снимка: Личен архив

След трудното начало на музикално-театралния пърформънс той поема своя път на открито на най-различни места - като раннохристиянски базилики и римски крепости, а стига и до голямата сцена в Народен театър "Иван Вазов".

На 28 октомври това "изненадващо, докосващо, нахално, бунтарско, поетично и в някакъв смисъл комедийно" представление, не само за фенове на Воев, ще намери своя дом отново в "Нов театър" на НДК.

"Ние сме звездни мърди", къде с лека самоирония, къде съвсем сериозно признава актьорът, музикант и режисьор. "Всичко става много бавно, но може би това е пътят. В това няма никаква амбиция, нищо не е на всяка цена. Просто когато се получат нещата, когато му дойде времето. И като че ли сега му е дошло времето."

И времето - за много проекти - явно е дошло, защото Иван сякаш е яхнал вдъхновението и не смята да го пуска.

Първият му пълнометражен филм "До последния каприз" тази година дебютира в киносалоните, а с него дебют с пълнометражна лента правят и почти всички замесени в него. Иван обаче не се скъпи да споделя съавторството на тази интерпретация на стремежа към съвършенство и къде е мястото на артиста днес - всички замесени са съавтори на този филм. Проектът обаче не получава финансова подкрепа при кандидатстване за субсидия, а историята около това, разбира се, не свършва дотук.

Иван е толкова непримирим, колкото и изглежда - сам звъни на председател на комисия и пита каква е причината да не може да "прескочи онзи праг, за да бъда оценен от вас". Вместо отговор, получава озадачаващ съвет.

"Просто ме посъветва, цитирам, "Снимайте на мускули, докажете, че можете да снимате, пък после ние ще преценим дали да ви дадем". И аз питам кои сте вие, и какво вие ни давате всъщност, и от кого вие давате на нас...", разказва Юруков.

В крайна сметка той право точно това и показва такива завидни творчески мускули, че разбива онзи нерешим "Параграф 22". В разговора ни обръща внимание на един парадокс в родното кино - че през последните години "няма дебютанти режисьори", които да са дебютирали на по-ранна възраст от 45-50 години.

"Разбирате ли какво значи това? Завършваш на 25 кинорежисура или на 27, след което следва един много дълъг период, в който или нищо не правиш, или някакви дребни неща, за да поддържаш нивото си. И чак да речем на 45-50, ако по някакъв начин си успял да издържиш на целия този напън, чак тогава имаш възможност да се проявиш в първия си пълнометражен филм", обяснява ситуацията.

Снимка: Личен архив

Някак естествено разговорът ни завива и към театъра и изобразителното изкуство. Към книгите, които са променили живота му и може би все още го променят.

Пътуването из лабиринтите на ума на този впечатляващ актьор е толкова необятно, че разговорът не ни стига - продължихме много извън ефира.

Но тази втора част засега ще запазим за себе си. Съвсем не от алчност и скъперничество. Защото хората си личат и по делата им, както гласеше добре познатата сентенция, а Иван Юруков се разкрива за вас в няколко важни дати до края на месеца:

На 27 октомври с прожекцията на "До последния каприз", навръх 240 години от рождението на Паганини; на 28 октомври, както вече посочихме, с "Част от колекция" в "Нов театър" в НДК; на 30 октомври с моноспектакъла "Пилето, което казва КУ" (пак в "Нов театър"), както, разбира се, и почти всяка вечер с всички спектакли в Народен театър "Иван Вазов".

А дотогава, в случай, че ви е по-удобно да комбинирате подкасти и музика, може да чуете разговора ни с Иван Юруков и в Spotify:

Този епизод достига до вас с подкрепата на Storytel.

Подкастът "Първа страница" е общ проект на Webcafe.bg и "С книги под завивките" и продължава да ви среща с интересни и вдъхновяващи личности от различни сфери, за да ви разкажат те за своите житейски и кариерни пътища, литературни вкусове и всичко друго, за което се сетим да ги попитаме.

Среща с нов гост ви очаква винаги в четвъртък на всеки две седмици, а за да не пропускате епизод, може да се абонирате за подкаста тук:

Apple Podcasts / iTunes

Google Podcasts

Spotify

TuneIn

Blubrry

Castbox

PocketCasts

 

Най-четените