На 14 ноември 2017-а вестник "La Gazzetta dello Sport" излезе с огромно заглавие от само четири букви на първата си страница - "FINE" (край). Предишния ден Италия завърши 0:0 с Швеция и за първи път от 60 години отборът щеше да пропусне световно първенство. Селекционерът Джампиеро Вентура бе обявен за враг №1 на нацията, а "Corriere dello Sport" призова за разпускането на "скуадрата" с чело - "Всички вън!".
Италия се нуждаеше от ново поколение. Категорично!
Средната възраст на стартовия състав за баража-реванш с Швеция беше почти 31 години (30 години 6 месеца). На терена бяха световните шампиони от 2006-а Джанлуиджи Буфон и Андреа Бардзали, а още един от "златните" бе резерва - гладиаторът на Рома Даниеле де Роси.
От триумфа на "адзурите" в Германия бяха изминали 11 години, но споменът за успеха на тима на Марчело Липи не напускаше сърцата на феновете. И настоящият национален отбор постоянно се сравняваше с шампионския - най-малкото поради факта, че някои от играчите му все още бяха на терена и на скамейката.
Буфон, Бардзали и Де Роси приключиха международните си кариери след провала сещу шведите, а Роберто Манчини стана селекционер на първата версия на Италия без нито един световен шампион от Берлин 2006.
"Скуадрата" е мечта за всеки треньор. Под мое ръководство ще гледате отбор, който ще има желание да успее - обеща Манчини. - Жалко, че много деца наблюдаваха световно първенство, в което Италия не игра. Това не трябва да се повтаря. Искам да направя феновете щастливи и италианците отново да се гордеят с отбора си. Надявам се, че пак ще се превърнем в една от водещите сили на световния футбол."
От провала на тима на Вентура изминаха две години. Италия премина триумфално през групата си за Евро 2020 и за първи път в историята си осигури място на шампионата на Стария континент цели три кръга преди края на квалификациите.
Деветте поредни победи на "адзурите" пък бяха повторение на рекорда, поставен от италианския тим през периода 1938-1939 г. под ръководството на Виторио Поцо. Онази Италия преди 80 години беше световен шампион, а мечтите на Манчини също се простират надалеч: "Искам да изиграем едно успешно европейско. Имам надеждата, че дори можем да спечелим турнира. Вярвам в нашите перспективи", заяви наставникът.
Манчини успя да свърши чудесна работа
През 2011 г. той бе начело на Манчестър Сити и каза пред английските журналисти: "Харесвам победите с 1:0. Когато не допускаш във вратата си, а напред са Джеко, Тевес и Давид Силва, тогава на 90% това означава победа. Няма нищо лошо в това да спечелиш с 1:0." През сезон 2015/16 неговият Интер победи в 20 мача. В 11 от тях с резултат 1:0.
След като пое националния отбор, Роберто трябваше да промени концепцията си. Първо - в предни позиции не разполагаше с голмайстори на нивото на Джеко, Тевес и Икарди. Второ - Италия на Вентура беше толкова скучна, че се изискваха радикални промени от Манчини.
Преди провала на баража срещу Швеция италианците записаха минимални победи над Албания и Израел и направиха реми с Македония. От Манчини се искаше не само да подобри резултатите, но и начина за постигането им.
Во кратце той очерта своето виждане за отбора така: "Хубава игра и много голове."
Отначало беше трудно. В четирите си мача от Лигата на нациите Италия вкара само два пъти и един-единствен път от игрова ситуация. Но до началото на квалификацията за Евро 2020 Манчини реши проблемите с резултатността.
В осем двубоя Италия реализира 25 гола (нито веднъж по-малко от два на мач). Само Белгия (30), Русия (27) и Англия (26) могат да се похвалят с по-добра атака. В същото време "адзурите" допуснаха само три, което им отрежда четвъртата позиция по този показател след Белгия (1), Украйна и Полша (по 2).
Вярно е, че съперниците - Финландия, Армения, Босна и Херцеговина, Гърция и Лихтенщайн - не бяха нещо особено, но това не променя факта, че италианците бележат огромен прогрес при Манчини.
Дори винаги критичният Фабио Капело заяви: "Харесвам този отбор".
Манчини подмлади "скуадрата". Изпробва 50 души, а гарантирано място имат само четирима
"Италианците са народ на гении и велики изобретатели. Обичам да намирам таланти и да им помагам да се развиват", каза Манчини и думите му се превърнаха в дела.
Николо Дзаниоло не бе изиграл нито един мач в Серия "А", когато беше повикан в групата за Лигата на нациите. 18-годишният Мойзе Кийн пък все още беше дълбока резерва в Ювентус, но попадна в селекцията на националния отбор за квалификациите за Евро 2020.
За смелостта си Роберто беше похвален от легендарния Чезаре Прандели: "Изключително съм недоволен, че в Серия "А" пускат много малко млади момчета. Манчини им направи страхотна провокация. Все едно каза на треньорите в лицето, че не намират място в отборите си за младоци, които заслужават да играят."
Сандро Тонали играе първия си сезон в елита с Бреша, но вече дебютира за "адзурите". Гаетано Кастровили от Фиорентина и съотборникът на Тонали, Андреа Чистана, през миналата година играеха в Серия "Б", а сега бяха извикани за последните квалификационни мачове. "И по мое време 19-годишни футболисти получаваха място в националния, ако го заслужаваха. Не обръщам внимание на възрастта, а на това какъв е играчът", твърди Манчини.
Освен световните шампиони от 2006-а, които споменахме, Матео Дармиан (29), Антонио Кандрева (32), Марко Пароло (34) и Едер (32), които също излязоха на терена срещу Швеция, спряха да играят за националния отбор.
Тяхното място заеха 22-годишните Николо Барела и Федерико Киеза. През миналия сезон първият се бореше за оцеляването на Каляри, след което премина в Интер, а вторият е играч на Фиорентина. По някакъв начин Манчини превърна проблема с липсата на основен гръбнак в предимство. Той не гледа на кое място в таблицата е отборът, в който играе набелязаният от него футболист, и това значително разширява избора му.
"Италианският отбор никога не е имал ярко изразен стил на игра, ако в него не присъстват по няколко от Юве, Интер или Милан. Сега вече не се подчиняваме на това. Футболисти от осем клуба играха срещу Португалия - отбеляза бившият треньор на Сампдория и Милан Марко Джампаоло. - Невероятно трудно е да се сглоби екип от играчи, които да играят заедно не всяка седмица, а на няколко месеца. Ако разполагаш с таланти от топ клубове, като Мбапе, Гризман или Погба, както е във Франция, тогава е лесно. Но в "скуадрата" няма нападатели от Ювентус, Милан, Интер или Рома. Не му е лесно на Манчини."
В досегашните срещи при селекционера бяха използвани 50 играчи. От тях само петима - Симоне Верди, Роландо Мандрагора, Матиа Перин, Даниеле Ругани и Даниеле Базели - бяха пускани само в приятелски мачове.
А останалите 45 играчи - в 13 официални мача!
Макар че треньорът ясно даде да се разбере, че няма такова понятие като "твърди титуляри", единствено Леонардо Бонучи, Жоржиньо, Марко Верати и Николо Барела могат да се считат за сигурни за стартовия състав, ако са здрави. Вероятно към тях ще се присъедини и Джорджо Киелини, когато ветеранът се излекува напълно от травмата си.
Дори Джанлуиджи Донарума няма гарантирано място, след като беше използван наравно в квалификационния цикъл със Салваторе Сиригу.
Лоренцо Инсинье игра в една трета от времето, какъвто е и случаят на Федерико Киеза (даже по-малко) и Федерико Бернардески. Чиро Имобиле и Андреа Белоти пък се борят на равни начала за място в центъра на атаката.
Любопитно, но 36-годишният Фабио Куалярела игра в селекцията толкова, колкото и младият Дзаниоло.
За година и половина при Манчини 20 играчи дебютираха в националния отбор. А Роберто казва, че до началото на Европейското първенство възнамерява да пробва още, тъй като вече в главата му, освен шампионатът на Стария континент, са и квалификациите за Световното първенство през 2022-ра в Катар.
Притежание, атака, футбол за окото - такава Италия иска да гледа Манчини
В домакинството на Испания (1:1) през октомври 2016 г. Италия притежаваше топката в едва 37% от игровото време. През ноември 2018 г. италианците приеха Португалия (0:0), а процентите нараснаха на 68. "Португалия е по-силен от нас отбор, по-обигран - коментира Роберто след мача. - Така че трябваше да контролираме играта, за да сведем до минимум техните предимства. Мисля, че всичко се получи добре."
Вентура също похвали момчетата си за равенство с Испания, но последвалите срещи показаха, че този резултат е бил максимумът на неговия отбор. При гостуването на Пиренеите италианците загубиха с 0:3, а в търсене на стабилност треньорът пробва какви ли не схеми - 3-5-2, 3-4-3 и 4-4-2.
Манчини пък се придържа към един вариант и сега Италия играе 4-3-3, като разчита на притежание и атакуващ футбол, а не на адаптация към противника.
Един от основните проблеми на Италия бе вразката в атакуващ план. Вентура пускаше Имобиле и Белоти заедно, а в клубовете си те не играят в тандем с друг нападател. Манчини се отказа от тази идея. Той разчита на един централен нападател, който е подкрепен от крилата и играчите от другите линии. Когато притежава топката, според треньора, Италия преминава в 3-2-5 - един от бековете (предимно левият) и един от халфовете (обикновено Барела) участват активно в атакуващите действия.
От една страна, феновете харесват този стил на игра - особено след Вентура, който разчиташе на контраатака. От друга, Манчини отбелязва, че тимът трябва да е още по-стабилен в защита. Изграждайки атаки от дълбочина, Италия понякога е уязвима в дефанзивен план. "Опитваме се постоянно да атакуваме и поради това рискуваме да ни хванат на контраатаки. Трябва да работим върху това, но по-добре така, отколкото да се отбраняваме пред вратата си, а напред каквото стане - казва Роберто. - Мисля, че ще ни бъде по-лесно на Европейското първенство, защото там съперниците ще действат по-открито."
Манчини експериментира много със състава, но на практика не променя полузащитата, която е ключово звено за неговите идеи.
Жоржиньо, който дебютира в последния мач на Вентура, е непоклатим, а Марко Верати най-накрая отговори на очакванията. "Мистер повярва в мен. Футболът му ми подхожда. Чувствам се уверен и във върхова форма", казва звездата на ПСЖ. Третият основен играч в средата, Николо Барела, активно участва в офанзивен план и е най-добрият асистент в този отбор.
През май Манчини заяви, че Барела е бъдещето на "скуадрата", но Николо бързо се превърна в неговото настояще.
"Бързо създадохме този отбор - казва Манчини. - Важно е играчите да вярват в себе си. Може да нямаме суперзвезди, но имаме тим с характер и стил."
Голямата звезда на тази Италия е треньорът
"Мисля, че успяхме да създадем добър колектив и в последните мачове феновете бяха доволни от нас. Отчасти успяхме да разсеем огромното разочарование заради пропуснатото световно. Това беше ужасен удар за нацията", припомни Роби.
На въпроса кои са лидерите в отбора, селекционерът посочва на първо място Бонучи и Киелини, но твърди, че всички играчи са еднакво важни. Банални думи, но точно това е разликата между Италия и повечето топ отбори - в "скуадра адзура" няма суперзвезди.
Истината е, че голямата звезда на днешния национален отбор е наставникът Манчини.
Показателно е, че за година и половина Роберто спечели доверието на критичните журналисти и взискателните фенове на Ботуша. А тази победа е огромна и е отлична предпоставка неговата "скуадра адзура" да постигне набелязаните цели.
* в материала не са отчетени статистиките от квалификацията в петък Босна и Херцеговина - Италия
