Началото на сезон 2010 и месеците преди него донесоха сериозно вълнение в света на Формула 1, тъй като право за участие в шампионата получиха четири нови отбора: Lotus (днешният Caterham), Virgin (сега Marussia), несъществуващият вече HRT (Campos Racing и Hispania Racing) и нероденият US F1.
Към днешна дата нито един от тези тимове няма кой знае какви шансове да остане част от Формула 1. Сривът и на четирите тима беше различен, но резултатите бяха едни и същи - липса на пари, остра криза, слухове за пропускане на състезания, реално пропускане на стартове и оттегляне от спорта - обикновено тихомълком.
Първи паднаха американците от US F1 - базата на отбора трябваше да е в Шарлът, а двамата шефове на тима бяха специалисти с огромен опит - Кен Андерсън и Питър Уиндзър. Двамата поддържаха дълго време огъня пред медиите, докато накрая не стана ясно, че всъщност базата им е празна и създаването на болида им за сезон 2010 е стигнало до ниво компютърни изображения, при това не особено добри. С всеки изминал месец изявите на двамата ставаха все по-редки, но най-големият срам се случи при наемането на аржентинския пилот Хосе Мария Лопес. Той трябваше да осигури част от бюджета на US F1 и най-вероятно щеше да успее, а подгряването преди сезона включваше среща на Лопес и Уинздър с президента на Аржентина Мария Кирхнер - тримата се снимаха за спомен, а малко по-късно US F1 фалира. Само Лопес си знае какво е обяснявал после в родината си. За щастие това не се отрази тежко на кариерата му - през 2014 той стана заводски пилот на Citroen в WTCC и в първия си сезон в шампионата спечели световната титла, като победи асовете Иван Мюлер и Себастиен Льоб.
Другите, малко по-успешни кандидатури бяха още по-интересни. Предприемачът Тони Фернандес се споразумя с наследниците на Колин Чапмън за правата върху името Lotus и тимът го носи известно време преди бившият тим на Renault да успее да се договори за същото име. Така Фернандес, който междувременно беше купил автомобилната компания Caterham се съгласи на промяна на името, а на него дължим влизането във Формула 1 на спонсори като Airbus и CNN.
При другия новак - Virgin пък се появи с благословията на Ричард Брансън, който през 2009 се изяви като спонсор на световните шампиони от Brawn GP. Компанията на Брансън притежаваше 80% от тима, а Lloyds Banking Group обяви, че инвестира 10 милиона лири в отбора.
С експертизата на Джон Буут и Manor Racing перспективите пред тима бяха повече от добри, но в края на 2011 тимът мина под контрола на руския производител на спортни автомобили Marussia и атрактивния шеф на компанията Николай Фоменко, който е бил почти всичко в живота: от актьор и певец до автомобилен състезател и предприемач. По-късно тимът мина изцяло под контрола на друг интересен руснак - Андрей Чеглаков - човекът, осигурил финансирането на Marussia Motors, известен математик, инвеститор и за десет години вицепрезидент на „Ростелеком". Според неофициални данни в края на сезон 2014 дълговете на Marussia са около 30 милиона лири, а този отбор, заедно с Caterham вече влязоха в процедура по несъстоятелност. Кризата в Caterham се разрази, след като Фернандес продаде акциите си на инвеститори от Близкия изток и след това двете страни започнаха да се обвиняват в нелоялност - Фернандес обяви, че не си е получил парите, а новите собственици - че той не им прехвърля акциите.
Третият нов за сезон 2010 тим - HRT, също имаше интересна, но доста по-мъчителна съдба. Там се появи племенникът на легендата Айртон Сена - Бруно, което в началото помогна за набирането на спонсори, но в хода на сезона бразилецът призна, че не знае дали тимът ще изкара до края на годината. Испанците бяха безнадеждно закъснели и от самото начало нямаха пари, като екипът успя да сглоби колата на Сена точно за началото на първата свободна тренировка в Бахрейн през 2010 и Бруно дебютира в световния шампионат без нито един тестов километър преди сезона.
Адриан Кампос и спортната агенция Meta Image се надяваха на подкрепа от държавата, която така и не дойде, а след това продадоха тима на Хосе Рамон Карабанте, а към него се присъедини и бившият изпълнителен директор на гиганта Telefonica Хуан Виялонга, но и това не подобри финансовото състояние на отбора. Тимът изкара до края на 2012, когато влезе в ликвидация и беше разпродаден на парче.
Липсата на пари се оказа основната причина за провала на новите отбори във Формула 1, но тя далеч не е единствената. Защото те не могат да бъдат обвинени в липса на ентусиазъм или пораженчество. Но, след като някои от най-богатите хора на света като Ричард Брансън и Тони Фернандес решиха да се откажат от това начинание, значи нещо не е наред.
На първо място, ФИА и Бърни Екълстоун така и не изпълниха основното си обещание към новите тимове - те влязоха във Формула 1 със съзнанието, че скоро предстои въвеждането на таван на бюджетите от порядъка на 50 милиона евро, което трябваше да им осигури сравнително равни възможности за изява в сравнение с другите отбори. Това, естествено, така и не се случи, напротив - бюджетите на тимовете продължават да растат и големите отбори не дават и дума да се издума за намаляването на парите.
Разпределението на парите от тв правата и процентът, който получават отборите е болен въпрос от десетки години, но в последните сезони той се оказа доста болезнен за новите отбори, защото на практика за тях това беше най-голямата премия всеки сезон - те се сражаваха за 10-ото място при конструкторите.
И още нещо - в момента в Стратегическата група, която дава насоките в развитието на Формула 1 и която е одобрена, както от Бърни Екълстоун, така и от ФИА, участват представители на петте най-големи тима. И досега те нито веднъж не са взели решение, което да ощети тях в полза на малките тимове. И нещо подобно едва ли ще се случи.
Така че, от тази гледна точка, някои от малките нови отбори всъщност изкараха доста дълго във Формула 1 в тази толкова враждебна среда. И най-интересното е, че това не се случва за първи път - преди десетина години Пол Стодарт, който се опита да съживи Minardi имаше същите проблеми, но никой не му подаде ръка. А сега на ред е Sauber, който също е в остра финансова криза и Мониша Калтенборн упорито повтаря, че Формула 1 не е направила нищо, за да помогне на малките тимове. Може би обаче вече е късно и за тима на Петер Заубер.
