Реал и Барселона задушават Примера Дивисион

Всеки път когато някой напуска, Ла Лига умира по малко. Това лято бяха Хуан Мата, който избра Челси пред Валенсия и Серхио Агуеро, предпочел Манчестър Сити пред Атлетико (Мадрид). За феновете на новите им тимове тези трансфери са фантастични и вълнуващи, чудесни допълнения към съставите и техните амбиции да спечелят Висшата лига. За испанското първенство обаче тези сделки са стресиращи. Въпреки че носят общо 75 милиона евро във времена, когато финансовата криза удари сериозно Ла Лига, тези трансфери потвърждават една тревожна тенденция.

Истината е, че Агуеро искаше да остане в Испания и да играе в Реал. Мата пък се надяваше на шанс да се събере с добрия си приятел Давид Вия в Барселона. Вместо това Серхио се озова в Сити, а Хуан в Челси.

Двата трансфера се превърнаха в символ на една неизбежна реалност, при която най-добрите играчи в Испания имат сравнително ограничен избор. Те или отиват в някой от двата гранда, или напускат първенството. Каквото и да направят разликата между отборите става още по-голяма, а възможността да бъде преодоляна - още по-малка. Суперсилните стават още по-силни, докато останалите все по-малко могат да им се противопоставят.

Ла Лига е състезание с два коня, но не защото останалите в надбягването са магарета. А защото малко по-малко те отслабват, а различията стават все по-видими.

Всъщност това е естествен процес, характерен не само за Испания. И в природата е така: голямата риба изяжда малката риба. Качествените играчи в останалите клубове винаги гравитират към Реал или Барселона и може би няма повод за голямо притеснение. Трансферите не е задължително да са сигнал за бедствие. Не са малко и примерите за точно обратното.

През миналато лято Валенсия продаде двамата си най-добри играчи, но въпреки това остави сериозна следа в Шампионската лига. Просто тимът бе изграден отново, при това доста умно.

И това не се случва за първи път. През 2003 г. Валенсия спечели шампионската титла след като преди това се раздели с Гайска Мендиета, Клаудио Лопес и Жерард. През миналото лято, както и през тази година историята се повтори. След като веднъж вече изгради конкурентноспособен отбор Унай Емери го направи и сега, привличайки Дани Парехо, Пабло Пиати и Серхио Каналес.  
Заради Реал (Мадрид) Жулио Баптиста напусна Севиля през 2005 г. В предишните два сезона той бе отбелязал 50 гола и мнозина очакваха сериозна криза в Севиля. Вместо това тимът спечели купата на УЕФА. След това още един такъв трофей, както и Купата на Краля, Европейската Суперкупа и до последно имаха шанс и за титлата в Испания.

През 2007 г. Фернандо Торес напусна Атлетико (Мадрид) в посока Ливърпул, независимо, че винаги е искал да играе в Реал или Барселона. Те обаче не проявиха интерес. През следващия сезон пък за първи път от 11 години Атлетико игра в Шампионската лига.

Това разбира се не означава, че проблемът не е реален. Въпреки че бяха в състояние да финишират трети през последния сезон Валенсия изостана на цели 21 точки от втория Реал (Мадрид). А когато се завърнаха в Шампионската лига през 2008 г. Атлетико бяха водени от Серхио Агуеро. В последните три или четири години той имаше претенции да бъде дори най-добрия играч в Испания, не просто в Реал или Барселона. Затова разбираемо той се опита да премине в Реал. Но беше в грешния клуб: Атлетико твърдо отказа да го продава на местен съперник, а предпочете да го трансферира в чужбина.

Играчите са наясно, че повратната точка е достигната - ако не са в някой от двата гранда, няма начин да печелят трофеи. И по социални, политически и исторически причини е трудно да се види как ситуацията може да бъде променена. Парите са по-определящи от всякога. Ако сметнем точките спечелени от отборите през последните три сезона резулататите ще бъдат потресаващи - Барселона 282 т., Реал - 266 т., Валенсия - 204 т., Севиля - 191 т., Виляреал - 183 т., Атлетико (Мадрид) - 172 т.

Реал и Барселона задушават първенството и останалите клубове, и нямат никакво намерение да преразпределят по какъвто и да било начин таланта, богатствата и възможностите. Освен това липсва концепция, която да превърне лигата в продукт. Организацията, която управлява първенството е просто сбор от клубове с различни интереси, всеки от тях се грижи за собствените си такива и затова големите винаги побеждават.

Погледнете класирането за последните три години отново. Всеки от останалите четири тима в класирането е загубил своите най-добри играчи през този период. Дестинацията е ясна - или към някой от грандовете, или към различна страна и различно първенство.

Агуеро е само един пример. Дани Алвеш напусна Севиля заради Барселона, Валенсия загуби Давид Силва и Давид Вия заради Манчестър Сити и Барселона и сега Хуан Мата. Атлетико се раздели с Агуеро и е пред раздяла и с Форлан (въпреки че привличането на Фалкао изглежда вълнуващо), Виляреал загуби Санти Касорла. Единственото изключение бе Джузепе Роси, който бе един от малкото играчи извън тези от Реал и Барселона направили впечатление през миналия сезон. Той обаче също бе близо до трансфер в Барселона...

За последните пет години петимата най-добри и най-постоянни играчи в първенството извън тези на Реал и Барселона бяха Давид Вия, Давид Силва, Серхио Агуеро, Дани Алвеш и Диего Форлан. От тях само Форлан е все още там където беше. Но ако се съди по-всичко - няма да е за дълго. Когато Серхио Каналес излезе на сцената с Расинг Сантандер бе наелектрезиращо. Той беше истински специален играч, с много добри качества. Година по-късно Реал се възползва от това и го привлече. И още година след това го изпратиха под наем, защото така и не се възползваха от уменията му.

Напускането на Мата означава, че Валенсия остава без световен шампион. Когато Испания спечели Европейското първенство Валенсия имаше четирима национали, Виляреал - трима, Барселона - трима и Реал - двама. Две години по-късно когато Испания спечели световната купа ситуацията бе различна, най-вече заради трансферите. Барселона вече имаше седем национали, Реал - петима, Валенсия - двама, Виляреал - един. Двама от играчите на Валенсия бяха финализирали трансферите си още преди Мондиал 2010 - Давид Вия и Давид Силва.

Когато сайтът за футболна статистика ОПТА направи идеалния отбор на Примера Дивисион за сезон 2010/11 в него само Хуан Мата и Санти Касорла не играеха в Барселона или Реал. Сега и двамата напуснаха. Касорла бе трансфериран заради сумата от 19 милиона лири, които Малага се съгласи да плати за него. Тя ще помогне на Виляреал да реши част от финансовите си проблеми и да запази на "Ел Мадригал" Джузепе Роси. Поне засега.

Въпреки интереса от Англия - Ливърпул и Челси бяха готови да привлекат Касорла - той остана в Испания. Никой от грандовете обаче не го пожела. Всъщност именно Малага заради инвестициите, които правят новите собственици, може да е тимът, който да промени пейзажа, да се противопостави на двата гранда. Донякъде успяха през това лято. Някои са песимисти, но привличането на Касорла го доказва: Малага работи не само за себе си, но и за  останалите. И за първенството също.