„Нашата публика е много важна за утрешния мач. Тя е дванадесетият ни играч”. Това съобщиха от щаба на френския футболен тим Бастия в навечерието на двубоя срещу Лион от френската Лига 1.
В неделния следобед обаче привържениците на корсиканския тим възприеха призива съвсем буквално. Побеснели запалянковци на два пъти нахлуваха на игрището. Нападнаха футболистите на Лион още на загрявката, а след втората инвазия на полувремето реферът се видя принуден да прекрати двубоя. В четвъртък, 20 април, предстои тежко заседание на Дисциплинарната комисия, която ще трябва да реши съдбата на тима.
В тежки и авторитетни издания като вестник „Монд” вече се появиха мнения, че Бастия трябва да бъде изваден от футболния елит на Франция заради поредните грозни сцени на стадион „Арман Сезари”. Още повече, че в нападението участваха не само запалянковци, но и стюарди, чиято работа уж е да се грижат за реда.
А огънят на полувремето бе подпален със съдействието на директора по сигурността Антони Агостини, познат в миналото като тартор на хулиганската групировка „Мавърска глава”. Именно той се влезе в противоречие с вратаря на Лион Антони Лопеш, и като по сигнал тълпите отново нахълтаха на терена.
Over in France, Bastia fans storm the pitch and attack Lyon players. pic.twitter.com/N7dNeyNjcr
— Mootaz (@MHChehade) April 16, 2017
Bastia fans attack Lyon players during the half-time break, the game has been abandoned. 😨 (Via @OL_Plus) pic.twitter.com/aOjnPzS7i1
— The Away Fans Videos (@TheAwayFansVids) April 16, 2017
За „хлапетата“ това беше второ подобно преживяване за последната седмица. Миналия четвъртък първият им 1/4-финал от Лига Европа срещу Бешикташ, впоследствие спечелен с 2:1 след обрат, бе забавен с 45 минути заради сблъсъци между фенове по трибуните и хвърлени множество бомбички и факли от труските привърженици.
BESIKTAS ON TOUR @ LYON AWAY pic.twitter.com/dekwCfPAlr
— Arthur Karl Greiser (@mutsuzJK) April 17, 2017
Lyon v Besiktas seems to be going swimmingly... pic.twitter.com/zfgF4DTcc8
— talkingbaws (@talkingbaws) April 13, 2017
„Монд” определя Бастия като „грозното пате на френския футбол”, като грозното лице, което никой повече не иска да вижда. А шефката на Професионалната лига Натали Боа де ла Тур заяви, че този път ще трябва да се действа безкомпромисно. На всички в лигата вече им е писнало да се занимават с изцепките не само на ултрасите и шефовете на Бастия, а дори и с футболистите. Този сезон те вече имат 13 червени картона и са на път да счупят националния рекорд на Монпелие от 14 изгонвания, поставен преди няколко години.
Поначало във френския футбол да гостуваш на Бастия се счита за възможно най-голямата опасност. По-рано през сезона един от феновете се опита да удари с огромен дървен кол в главата Лукас Моура от ПСЖ, докато бразилецът се готвеше да изпълнява ъглов удар. За това клубът беше наказан с временно затваряне на трибуната и глоба от 20 000 евро. А маймунските звуци по адрес на Марио Балотели в мача с Ница доведоха до ново затваряне на сектора с ултрасите, този път за три мача. Плюс условна присъда за клуба от отнемане на една точка от актива.
За последните позорни събития сериозен принос има и бившият треньор на Бастия Франсоа Чиколини. След последното гостуване в Лион, завършило със загуба 1:2 на корсиканците и два червени картона, Чиколини заяви: „Вие ще дойдете при нас и тогава ще се разберем като мъже, по корсикански!” Той беше уволнен през февруари, но очевидно ултрасите не са забравили заплахите му.
Във всички случаи обаче шефовете на Бастия се стараят да замитат скандалите под килима. „Ръководството и ултрасите заедно крият мръсното си бельо”, коментира „Монд”. Например посегателството върху Лукас Моура беше изкарано като симулация на бразилеца. А за маймунските звуци се каза, че такова нещо никой на стадиона не е чул!
И това не е за учудване.
Шефовете на Бастия не са някакви сериозни бизнесмени, а хора с манталитет на обикновени запалянковци. Президентът на клуба Пиер-Мари Жероними например се явява най-обикновен селски кмет на населено място със стотина жители. Дотук е арестуван два пъти за финансови машинации. А по футболна линия от десетилетия наред се внушава на корсиканците, че все те са най-пренебрегнатите и най-прецаканите. Примитивно, но действа.
Двубоят бе с особен заряд, тъй като Лион продължава битката си за четвъртото място и участие в Лига Европа през следващия сезон, докато Бастия е на дъното в класирането и се бори за оцеляването си във френския елит
Върху Бастия още тегне драмата от 5 май 1992 г., когато едната от сглобяемите трибуни на стадион „Фюриани” се срутва по време на мача с Марсилия. 18 души намират смъртта си в отломките, други 2300 са ранени. Осъдени са осем души от клуба, футболната лига на Корсика и техническия надзор. С правосъдието се разминава единствено президентът на Бастия Жан-Франсоа Филипи, застрелян при мистериозни обстоятелства две години след трагедията. По предложение на тогавашния президент на републиката Франсоа Митеран на датата 5 май мачове във Франция повече никога не се играят в памет на жертвите.
Но въпреки този жест Бастия така и не успява да се сработи с футболната власт във Франция. Отношенията с Професионалната лига винаги са обтегнати до скъсване, а към ръковоството й могат да се чуят обвинения в какво ли не. Обиден до смърт, бившият президент на централата Фредерик Тиерез на свой ред отказа да поздрави футболистите на Бастия на финала за Купата на лигата, а след това не отиде до Корсика, за да награди отбора като шампион на Втора лига.
Когато през 2011 и 2012 г. Бастия беше наказан с лишаване от домакинство заради серия от инциденти, самите шефове на отбора обвиниха лигата, че „иска да разруши клуба”. Впрочем същото се случи и по-рано през 2004 г. в расисткия скандал, при който ултрасите обиждаха собствения си играч Паскал Шимбонда. Вместо да се засрами, тогавашният лидер на групировката „Мавърска глава” и днешен шеф по сигурността Антони Агостини обвини в заговор срещу Бастия „държавния апарат, футболните инстанции, медиите и всички антикорсиканци”.
Футболният историк Дидие Рей твърди, че тази война „Корсика срещу останалите” всъщност си върви вече десетилетия наред.
През 60-те години например футболното население на острова, разделено в пристрастията си към местните отбори Бастия, Аячо и Газелек, воюва с всички, а най-вече и помежду си. Но когато се налага, бива насъсквано „ан блок” срещу другите. „Идеята за „футболен комплот” срещу Корсика датира още от 1959 г., когато е реформата в аматьорския шампионат. Тогава федерацията в Париж съставя пет местни дивизии, още една в колониалния Алжир, но забравя за Корсика. А по-късно тегне ограничение, че не може да има повече от един отбор от острова във френското първенство”, твърди Дидие Рей. Дори прочутият журналист от „Франс Футбол” Виктор Сине пише категорично, че „два професионални клуба са твърде много за Корсика”.
Всичко това засилва още повече корсиканския национализъм, който във футбола се съчетава с хулиганските практики на тифозите от близката Италия още през 70-те години, с насилието и пиротехниките. Съдии и гостуващи отбори ядат бой в Корсика, ако не на стадиона, то по пътя към летището. След всяко изстъпление от Бастия например отговарят: „При нас запалянковците са много горещи. Но по-добре такава публика, отколкото никаква. Такива сме си и толкова!” А конфликтът с футболната централа в Париж се използва като мотив от националистите, че Корсика не е Франция.
Но и на самата Франция очевидно вече й е дошло до гуша от корсиканците. Ако не изобщо, то поне във футболната Лига 1.
