"Как бих се оценил по десетобалната система?", повтори Силвио Берлускони въпроса, а на лицето му ясно се четеше нетърпението да изстреля отговора.
"Бих си дал 11, защото това бяха 30 вълшебни години. За този период спечелихме повече трофеи от всеки друг. И най-важното - спечелихме си 363 млн. почитатели из целия свят, а тяхната любов и вярност получи отплата", припповдигнато заяви бившият премиер на Италия.
5 титли на Европа (КЕШ, Шампионска лига), 2 Междуконтинентални купи, 1 Световна купа, 5 Суперкупи на Европа, 1 Купа на Италия, 6 Суперкупи на Италия, 8 шампионски титли от Серия "А"...
Дългите години в политиката добре се подготвили Берлускони как да представя нещата. Популизмът също не му е чужд, защото политиците и в Италия, и в България, и в Щатите действат по подобен начин, но когато се погледне цялото това богатство, което Силвио вкара в музея на "росонерите", и най-големите му критици поглеждат смутено към земята.
Какво да противопоставиш срещу славата и величието на Милан в ерата на Силвио?
Скандалният и противоречив Берлускони видя всичко в живота си. Сгромолясваше се и възкръскаваше на политическата сцена. Имаше любови и раздели, сексскандали и обвинения в корупция. Но Милан си остава най-романтичната част от живота на медийния магнат.
Силвио не броеше парите, които харчи за отбора. Интересуваше го единствено броят на титлите и това тифозите да са доволни.
"Никога няма да забравя първата европейска титла и победата с 4:0 над Стяуа на покрития в червено и черно "Камп ноу" през 1989-а. Това е нещо, което остава в мен до края на дните ми", заяви Берлускони, който винаги е твърдял, че е купил клуба единствено от страст и без никакви политически мотиви.
"Той не купи Милан по политически причини, за да подпомогне кариерата си. Аз съм свидетел на това. Спомням си деня, в който ни каза, че възнамерява да закупи Милан. Като фен на отбора, аз веднага казах "да". Адриано Галиани, който познаваше добре футболния свят, се притесняваше относно неясното финансово състояние на клуба и се опита да го откаже. Но просто не можеше да разбере какво се случва вътре в него.
Силвио и аз израснахме с легендата за Грен, Нордал и Лидхолм. Ходихме заедно да ги гледаме на "Сан Сиро". Това бе нашата неделна традиция. Друга наша традиция бе да се караме и спорим след мач. Дори днес има случаи, в които ние спорим за неща около отбора, който може и да не се намира в най-пиковия си период, но все още може да постигне важни неща.
Преди 30 години в Милан цареше безпорядък. Тези, които не са фенове на тима, не могат да разберат колко много ни болеше от това. Футболът е вяра, а не просто страст", заяви Феделе Конфалониери, президент на "Медиасет" и един от най-приближените хора на Берлускони по повод наближаващата 30-годишнина на 20 февруари.
"Берлускони е всичко друго, но не и човек, който пилее пари. За да го убедим да купи Алесандро Неста, с Галиани трябваше да се държим както героите от онзи филм на Хичкок "Неприятности с Хари". След като се класирахем за Шампионската лига, най-накрая успяхме. Той беше в чужбина на някаква политическа среща.
Обадихме му се и му казахме, че Милан е получил гол от тъч и че защитата има незабавна нужда от подсилване, ако искаме да продължаваме да печелим. Тогава той развърза кесията и купи Неста от Лацио", опита се да развенчае един мит Конфалониери, но няма да успее.
Ако не бяха големите харчове, трофеите във витрината, които изброихме в началото, със сигурност щяха да са много по-малко.
Берлускони не жалеше средства, за да утвърди Милан като един от най-големите клубове в световен мащаб. Одумваха го на всички фронтове, но не можеха да го спрат. Дори папа Йоан Павел II се включи в критиките през 1992-а, когато нарече трансфера на Джанлуиджи Лентини от Торино за 13 млн. паунда "престъпление срещу достойнството на труда".
Но Лентини е едва 15-то по тежест "престъпление" в списъка на Силвио, а най-скъпите му покупки можете да си припомните в галерията.
