В понеделник се чу тъжната вест.
Хокеят загуби една от най-емблематичните си фигури.
Гений или безпощаден диктатор бе Виктор Тихонов... или и двете?
Герой или инквизитор... може би и двете. Няма спор обаче в едно - това, което беше и винаги ще бъде Виктор Тихонов за историята на великата хокейна игра, е много повече от просто играч или просто треньор.
За съжаление часовникът върти неумолимо за всеки от нас, а стрелката на Тихонов спря в понеделник на 84.
Кариерата му като играч е само прелюдия към постиженията му като селекционер на представителния отбор на СССР. За 14 сезона в руското първенство (1949-1964) Тихонов има 296 мача и 35 гола за отборите на ВВС(отборът на съветските военновъздушни сили) и Динамо Москва.
Печели четири титли. През тези години бъдещият треньорски мозък попива всяка капчица познания по пътя си, трупайки безценен архив за следващите велики десетилетия.
Тихонов треньорската си кариера с Динамо Рига през 1968, след почти десетилетие поема ЦСКА Москва, а в крайна сметка и представителния тим на Съюза. Още на следващото Световно първенство „Сборная" триумфира на финала срещу домакина Чехословакия. До началото на последното десетилетие от века Тихонов и отборът му правят това още 7 пъти на световната сцена. На олимпийската сцена СССР няма пощада в три поредни издания на Игрите - от 1984 до 1990.
Едва ли обаче дори в последния си дъх Виктор Тихонов е успял да преживее и да преглътне един мач, станал извор на десетки спортни и политически митове. Да, именно той води великият тим на СССР, съставен от считаните за най-добри професонални хокеисти на планетата, срещу аматьорския тим на САЩ на Игрите в Лейк Плесид през 1980 година.
Няма нищо по-очаквано от безпощаден поход на съветите, а срещата им във финалната четворка с тима на домакините е натоварен с огромен политически заряд в разгара на студената война. Съдбата обаче обича да генерира митове, а тази среща се оказва едно от най-запомнящите се спортни събития в историята на човешката цивилизация. САЩ побеждава СССР с 4:3, а шокът за Тихонов и водените от него титани като Третяк, Макаров, Фетисов, Касатонов, Крутов и останалите е огромен. А споменът - вечен.
Методите на Виктор Тихонов водят до безспорни резултати, но в пълен сихнрон с времето и мястото на практикуването им са откровено нехуманни. Вероятно това е един от най-мразените от хокеистите си треньори. Режим, пред който казармата е като ваканция в Дисниленд, в продължение на 11 месеца, хиляди часове на леда или в залата, изтриване от съзнанието на понятия като „не мога", „не искам", „не се получава".
Гонене от състава на „легионерите", дръзнали да предпочетат парите на Запада в началото на 90-те. Да, за някои цената може би си е струвала, а може би това е и начинът да направиш печеливш руски национален отбор по хокей. Защото е факт, че след Ерата Тихонов, отборът е всичко друго, но не и доминираща сила на най-високия форум, Олимпийските игри.
През февруари тази година Виктор Тихонов бе в Сочи, за да подкрепи отбора по пътя към олимпийското злато, но и поради лична причина. Неговият внук, носещ същото име, бе в състава на Зинетула Билялетдинов. За съжаление обаче тази фамилия не донесе късмет на един печално вял и слаб руски тим. А Виктор Тихонов-старши не видя своя олимпийски реванш за Лейк Плесид.
Добър или лош, великан или садист, хокейният свят ще те помни, Виктор Тихонов. Почивай в мир...
