В Ливърпул вече има само един испанец. И големият въпрос е колко дълго още ще остане той. Вратарят Пепе Рейна не се крие от въпроса, но определено няма отговор. При определени обстоятелства това може да стане през лятото. Особено след като и най-добрият му приятел вече не е в състава.
С трансфера на Фернандо Торес от Ливърпул в Челси през януари английският тим загуби нападател, а Рейна - приятел и съсед. Но Фернандо не е единственият. По същия начин Пепе се раздели с Чаби Алонсо, Алваро Арбелоа, Антонио Нунес, Алберт Риера, Микел Сан Хосе и Фернандо Мориентес. Както и с Рафаел Бенитес и неговия щаб. Дани Пачеко е все още наоколо, но 20-годишният футболист е играл само седем минути в първенството през този сезон. Рейна, който е третият играч с най-дълъг стаж в Ливърпул след Джейми Карагър и Стивън Джерард, е последният оцелял.
„Е", усмихва се Рейна, огрян от слънцето на базата на испанския национален отбор в Мадрид, където бившите му съотборници Арбелоа, Торес и Алонсо го очакват да приключи с медийните изяви. „Не е точно така. В Ливърпул има още 24 футболиста".
„Но", продължава Рейна, като тази думичка доста често се появява в изказванията му. „Бях доста тъжен. С Фернандо сме добри приятели и да го видя да играе срещу нас, при това облечен в синьо бе странно. Накара ме да изпитвам известна носталгия и съжаление. Когато пристигнах в Ливърпул имаше петима испанци, плюс треньорския щаб и някои от физиотерапевтите. Сега съм единствен. Бих искал повечето от тях да бяха останали, но не бе възможно. Не съм уплашен. Знам, че това е част от футбола".
„Ливърпул все още е Ливърпул, той е по-голям от всеки играч. Клубът принадлежи на феновете, а тяхната лоялност е към клуба, а не към даден играч или националност. Кени Далглиш е абсолютно прав: всеки, който не иска да бъде в Ливърпул трябва да напусне. Играчите идват и си отиват".
Първа добра новина: „Не съм обявявал, че ще напускам. Напротив много пъти съм казвал, че съм щастлив в Англия и се чувствам добре в Ливърпул. Но...". Но?
„Но не съм готов да се закълна във вечна любов на никого. Това е невъзможно. Всеки играч, който казва подобно нещо - лъже. Не мога да кажа много по тази тема, все пак имам договор с Ливърпул. Но съм убеден, че вечната любов не съществува. Никой не е господар на собствената си съдба. Когато един играч е в даден клуб той трябва да дава всичко. Но от него можете да поискате само това"
И точно това е, което Фернандо е правил, отбелязва Рейна. „Всеки, който е играл за Ливърпул се гордее с този факт, Фернандо също. За него решението бе много трудно, може би най-трудното, което е вземал. Тези, които го обвиняват, че го е направил за пари, грешат. Трябва да си припомнят великолепните следобеди, които ни подари с головете си.
Освен това той пристигна в Ливърпул за 23 милиона лири, а си тръгна за 50 милиона лири. Във футбола трябва да се възползваш от възможностите. Разбираемо, че Фернандо иска да израства и да се бори за титли. Той се стреми да получи най-доброто като футболист. Факт е, че Челси му предложи нещо, което Ливърпул в този момент не може".
Това нещо е Шампионската лига. За Ливърпул ситуацията с участието в Европа може да стане и по-лоша. Съществува реална опасност тимът да не успее да се класира за Лига Европа следващия сезон, особено след като Бирмингам спечели Карлинг Къп и така квотата за отборите от Висшата лига намаля с една. Поражението от Уест Хям с 1:3 миналата неделя показа, че Ливърпул действително може да остане зад борда.
Когато напускаше Торес обясни, че се чувствал като в мрачен тунел, а Челси са му предложили светлина. Феновете на Ливърпул обаче го обвиниха, че не е дал шанс на Кени Далглиш. Рейна е впечатлен от прогреса при новия мениджър, но остава предпазлив.
„Твърде скоро е, все още не мога да кажа, че всичко се е променило. Кени Далглиш се доказа като важна фигура, нещо като мост между клуба и феновете. Може би защото е Кени Далглиш. Освен че е добър треньор, той е и легенда. Феновете са много по-търпеливи с него, отколкото с Рой Ходжсън или дори с Рафа Бенитес.
Той е икона, човек, който разбира клуба перфектно, наясно е с чувствата и с оновитеа, което той представлява. Той познава феновете на този клуб, затова смятам, че назначаването му бе важно. Същото важи за Стив Кларк (б.р. - треньорът на първия отбор). Хората не говорят много за него, но той се е доказал като много важен за Ливърпул. Той провежда тренировките, има идеи, предлага решения, анализира съперниците. Искам да му бъде обърнато внимание, защото той върши фантастична работа, работата му е много продуктивна".
Но когато го питаме дали играчите ще бъдат по-търпеливи с Далглиш, Рейна се замисля. „Честно казано не знам. По принцип когато говоря за търпението винаги имам предвид феновете". Следва още едно но. „Но все още е твърде рано да се каже, че се вижда светлина. Постигнахме добри резултати, имаме повод да бъдем оптимисти. Но трябва да видим цялата картина и истината е, че над нас има други отбори. Трябва да приемем това като нещо естествено. Всичко, което ние футболистите искаме обаче е да печелим, без значение кой е треньорът.
„Бихме искали да се борим да бъдем сред топ отборите и в Шампионската лига, но в момента не можем да го направим. Бих искал да се борим за отличията, но колкото и голям клуб да е Ливърпул, а той винаги ще бъде такъв, в момента не е на нивото на Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Челси или Арсенал. Това е истината. Торес, Масчерано, Чаби Алонсо бяха в основата на един конкурентноспособен отбор. Но те вече не са тук"
Може ли това да доведе и Рейна в ситуация, в която и той като Торес е „задължен" да напусне? „Надявам се, че не. Но никога няма да кажа никога, защото не знам какво ще се случи. Зависи от това как ще завърши този сезон или колко конкурентноспособни можем да бъдем...".
Вратарят прави пауза, докато търси най-точните думи. „И от амбицията. Най-много зависи от амбицията на собствениците - дали те искат да изградят по-добър тим. Надявам се, че те ще бъдат достатъчно щедри, макар че сме наясно и с трудната икономическа ситуация".
Следва нова пауза и Рейна се намества в синята пластмасова седалка на резервната скамейка. „Наистина не мога да кажа повече в настоящия момент. Имам договор за пет години".
Но ако, както казва самият той, Торес е напуснал воден от амбицията, означава ли неговото оставане, че не е толкова амбициозен? „Амбициозен съм, амбициозен съм", прекъсва ме бързо той.
Тогава защо е още на „Анфийлд"? „Това е въпросът. Предполагам, че феновете ще оценят моята ангажираност. Но онези, които наричат Фернандо наемник или го обвиняват, че го интересуват само парите грешат. Фернандо даде възможност на клуба през лятото, за да се променят нещата, но това не се случи.
„Аз доказах моята лоялност към клуба в последните шест години. Поднових договора си в едно много деликатно, много трудно време за клуба. Може би феновете не са забелязали, но аз исках да направя този жест. Аз им дадох шанс, поднових договора си, а не напуснах през лятото, когато можех да го направя."
А имало ли е сериозни оферти? „Да", категоричен е Рейна. „Останах, защото продължавах да вярвам в Ливърпул".
Всъщност на Торес, Рейна и Джерард - тримата най-важни играчи на клуба бе обяснено, че не могат да напуснат докато се търси нов купувач на тима. Рейна обаче нито потвърждава, нито отрича това. „Клаузите на договора ми са между мен и клуба", обяснява вратаря, но потвърждава, че в настоящия момент клаузата му за откупуване е 20 милиона лири. Малките промени на практика го убедиха да остане. И принудиха Торес да напусне. Лоялността явно е нож с две остриета.
„Офертата за Торес просто дойде отново", казва Рейна. А тези за него не са. Но вероятно и това ще се случи. И тогава? „Не мога да...Не искам да предполагам какво ми готви бъдещето...".
Рейна вече изключи възможността да се завърне в родината. „Моето място е в Англия", категоричен бе той пред радио Onda Cero. Кризата на вратарския пост в Арсенал не остава незабелязана, нито пък предстоящото оттегляне на Едвин ван дер Саар в Манчестър Юнайтед. За феновете на Ливърпул кошмарният сценарий е много близо и предвижда загуба от големия съперник в дербито утре, която ще приближи Юнайтед до рекордна титла и накрая трансфер на вратаря им в състава на съперника.
И ако всичко, което Рейна каза за Торес се отнася и за него, има едно нещо, по което двамата се различават. Фернандо изключи възможността да премине в Юнайтед. Запитан дали може да направи същото, Рейна отговаря: „Няма играч, който да може да каже не на всичко".
„Романтиката, вечната любов съществуват в много малко случаи. И това е реалността, която просто трябва да приемем", разсъждава вратарят.
