За първи път в историята на маратонското рали „Дакар" сред участниците му ще има и българи - ATV пилотите Петър Ценков и Тодор Христов. Двамата са офроудърите у нас, които в последните години имат най-много участия в чужбина, трупат опит в тежки състезания и още преди няколко месеца имаха точна представа за това по какъв план се готвят за състезанието.
„От три години се подготвям за рали „Дакар", участвам в тежки стартове, тренираме с Петър различни елементи, карахме в Гърция 1000 километра без навигация, за мен това е сбъдването на една мечта, нещо, за което работя от над 10 години - заявява Тодор, седнал в модерно столично заведение, насред лудницата, наречена „финален етап на подготовката" преди неговото и на Ценков заминаване за Аржентина, където на 1 януари в Буенос Айрес стартира състезанието.
Христов скача от тема на тема - от тима на французина Антоан Морел, от който са заявени двамата за „Дакар" през самолетните билети от София до Буенос Айрес, през търсенето на спонсори и организирането на офроуд състезания, та до това колко са останали ветераните на офроуда у нас и колко малко от тях все още се състезават.
Обзет е от ентусиазъм, който на място се разбира веднага, но трудно се обяснява - до старта на най-важното състезание в живота му остават 20 дни и той се вълнува, като вече не се опитва да крие това, разпалва се докато обяснява нещо за сайта на тима, после изведнъж се успокоява и сякаш мислено се пренася в първите етапи в Аржентина.
Рали „Дакар" е едно от малкото автомобилни състезания, в които досега не е имало български участници - наши пилоти имат успехи в европейския и световния рали шампионат, до миналата година това важеше и за WTCC, има родно присъствие и в някои шампионати с едноместни болиди.
Но „Дакар" е нещо съвсем различно - там се състезаваш срещу всичко - срещу времето, атмосферните условия, другите участници, повредите и проблемите, навигацията и най-вече срещу самия себе си - срещу желанието да се откажеш, когато вече не са ти останали сили да се опитваш „да се изровиш" от пясъка или когато установяваш, че си допуснал една и съща навигационна грешка за четвърти път. Трудно е, много е трудно, затова тези, които са успели да финишират в „Дакар" се смятат да победители. И това им го признават и тези, които са завършили на първото място в класирането.
След дълги години в Африка, „Дакар" ще стартира за трети път в Аржентина и ще премине на територията на Чили. След отмяната на състезанието през 2008 заради терористични заплахи, организаторите предприеха смел ход и го прехвърлиха на друг континент, което се оказа изключително успешно решение. Проблемите с африканските държави са вече далечен спомен - това важи както за постоянните проблеми с бунтовници, непокорни племена или обикновени разбойници, така и за някои нестабилни военни режими, които са заплашвали състезанието. В Южна Америка атмосферата е коренно различна - милиони фенове по етапите, гостоприемство и истинска радост и ентусиазъм от допира със звездите на рали маратоните.
Христов отново се връща на подготовката за „Дакар" и ми разказва за участието на съотборника му Ценков в тежкото мароканско рали „Oilibya du Maroc", където българинът е завършил на второ място в ATV класа. Сериозно постижение, като се има предвид, че в етапите има много тежки за преодоляване дюни, а навигацията е изключително трудна и се доближава до нивото на „Дакар". По-интересното е, че Ценков се справя с тежък удар върху амбициите му малко преди края на третия от общо шестте дни на състезанието - повреда в окачването му носи сериозна загуба на време и той потъва в класирането, като преди това редовно е бил в Топ 3. Следва нова атака към върха и на финала на надпреварата Ценков е отново втори, след 2300 километра в пясъците на Мароко и въпреки, че е спирал в последния ден, за да помогне на руски пилот с ATV, който е имал проблеми.
„Това са маратонските състезания, можеш да ги опишеш с няколко изречения, но всъщност става въпрос за часове, за дни тежки изпитания, когато дори и да си напълно готов, да си в перфектна форма и машината ти да е на топ ниво, просто нямаш късмет и губиш време или спираш - обяснява Хростов и пък се сеща, че не ми е доразказал за срещата им с Антоан Морел.
„Морел ни забеляза още преди година-две, тогава установихме контакт с него, беше му направило впечатление, че се опитваме да постигнем някакво ниво, че се хвърляме във всеки старт, че се борим до последно - обяснява Тодор. - А да работиш с него и с тима му MD Rallye Sport е огромно предимство. Той има 17 старта в „Дакар" и сигурно е най-успешният пилот на ATV в маратонските стартове, състезавал се е с мотоциклет, с камион. За него „Дакар" е много добре позната територия и за нас е чест, че можем да сме част от неговия екип. Защото, представи си, отиваме двамата с Петър там, стартираме и при първия проблем сме в рискова ситуация - когато си сам е много по-трудно да си организираш сервиз, да не говорим за бърз сервиз, да създадеш организация за цялото състезание и т.н. Няма нужда да откриваме топлата вода, сега имаме шанс да работим с най-добрите."
В рали „Дакар" печелят най-добрите, това вече е установено, но за феновете на офроуда у нас, по-важното е друго - в началото на 2011 на старта на ралито в Буенос Айрес ще има и българи. Най-после.
