България пак срещу Дания и Чехия. Директно и косвено. Пак е октомври, а залогът пак е виза за мондиал.
За последен път играхме решителен мач през месец октомври преди 12 години. Пак същите отбори бяха на пътя ни. Тогава обаче ситуацията бе по-различна...
Дания дойде в София на 5 септември, а ние още бяхме в играта за първото място в групата. Но загубихе с 0:2 и ни остана надежда за бараж.
На 6 октомври Чехия ни прегази с 6:0 в Прага и - дотам. Бяхме гости, а щеше да е чудесно този финал да е в София, нали?
Сега ни трябват две победи, за да имаме шанс за бараж. Съперниците са Армения и Чехия, но истинската заплаха е Дания. Както и тогава.
След онази квалификационна битка от 2001 г., нещата за националния тим приключват винаги без "финални" мачове. При единственото ни класиране - за Евро 2004, бяхме си решили положението рано и рутинно 3:0 в Андора, съчетано с белгийска победа над хърватите, ни прати на първенството. В другите случаи рано отпадаме.
Но какви финали помним!
Няколко са култовите решителни битки за последните 30 години на националния стадион.
Последният истински грандиозен мач, пред фанатизирана публика и срещу голям съперник, беше на 10 септември 1997 г. Тогава ударихме руснаците с 1:0, с онзи гол на Трифон Иванов, дошъл след небрежен пас с външен фалц на Ицо Стоичков.
Тогава помогна и чешкият съдия Вацлав Крондъл, но... какво да се прави, такъв е животът!
София не спа, факли и песни, класиране за световно... Велика нощ! Нямаме такава от 16 години.
Ако идем на бараж сега и играем реванш в София, може да очакваме подобна атмосфера.
Помним и 17 ноември, разбира се - велик финал на едни квалификации, сложил старт на най.паметните 4-5 години в българския футбол. Тогава бяхме гости в Париж.
Но няма как да забравим и 11 ноември 1987 г., когато онзи анонимен шотландец Гари Макей вкара единствения си гол за националния им отбор. Биха ни 1:0, а не играеха за нищо...
Класираха Ейре на европейското, където участваха само 8 отбора - това щеше да е страхотно постижение, да сме там, в елита на европейския футбол.
Онази нощ също валеше, но нямаше еуфория. Беше тъжно.
Времената са различни, а и нашето място в европейския футбол е много по-ниско.
Все пак докарахме работата до решителни мачове през октомври. При победа в Армения, еуфорията за домакинството на чехите ще е факт.
Финал в София? Повече не можем да искаме...
