Някога сбъдвали ли сте мечта? Но не от онази, потребителската – нов телефон, скъп грим или нещо подобно. Мечта от калибъра на… „Искам да съм президент, звезда, легенда”. Представете си чувството, когато тази мечта стане реалност някой ден. А сега си представете моментът, в който всичко се оказва мираж… Ако има човек в света на спорта, който може да проведе цял семинар на темата „До върха и обратно”, то това е Тим Тибоу.
Двайсет и седем годишният Тим в момента е безработен. Всъщност, той получава един чувал пари, за да не играе спорта на сърцето му, фаталната любов на неговия живот – американския футбол. В момента Тим анализира колежански футбол за ESPN и поддържа тялото си, за всеки случай. Надява се някоя сутрин телефонът да звънне и той пак да е в играта. Едва ли…
Само допреди година Тим Тибоу беше най-често споменаваното име в Съединените щати.
Тибоу изскачаше от хладилника, появяваше се на препечени филийки, на татуси, статуси, графити и натюрморти. Тибоу беше въздухът и водата, беше азбуката. Младият куотърбек беше във всяка къща, училище, административна сграда. Днес почти никой не се сеща за него, поне в средите на Националната футболна лига. Тим беше бъдещето, а миг по-късно стана част от миналото.
Странният случай с Тим Тибоу е христоматиен пример за това каква необуздана мощ притежава американската медийна машина. Манипулацията с теми с обществен интерес и извличането на дивиденти от тях не са нещо ненормално за медийната индустрия, напротив. Тим Тибоу, обаче, беше брутално насилен, използван, сдъвкан, изплют и изхвърлен зад борда преди да е разбрал какво точно се случва. Вероятно все още не си дава сметка какво стана и защо от уж най-големия талант, от очаквания Месия, се превърна в ненужен никому досадник. Истината е, че Тибоу опита да яхне системата, но се оказа неподготвен за реакцията и.
Тимъти Ричард Тибоу вярва в Господ.
Вярва безрезервно, безропотно. Тим е отдаден християнин, роден в семейството на пастор. Не крие привързаността си към Бог, дори държи да я демонстрира още в колежанските си години. Смяна на правилата му позволява да играе колежански футбол, тъй като младежът учи вкъщи през цялото си детство.
С екипа на Флорида Геторс талантливият куотърбек стана хит с прокламираните цитати от Библията, обикновено изписани на специалните сенки под очите, които използват спортистите. Надписът „John 3:16” (от Евангелие на Йоан) беше потърсен над 90 милиона пъти за денонощие, след като се появи на тялото на плеймейкъра-проповедник.
„Ходещата Библия” беше ликвидирана през 2010 година, когато изписването на черните подочни сенки беше забранено в колежанския футбол с наредба, наречена „Правилото Тибоу”. Тим обаче вече беше започнал да набира скорост, популярност и сили за предстоящата му професионална кариера.
Когато Денвър похарчи правото си за теглене в драфта за втория, третия и четвъртия кръг, за да притежава Тибоу, Колорадо се разтресе в трепетно очакване. След ерата на Джон Елуей отборът не можеше да намери себе си и да се включи в битката за титлата. Пристигането на записалия редица рекорди в колежа „кръстоносец” Тибоу се оказа толкова голяма хапка за чувствителните фенове на Денвър, че престоят му на „Спортс Ауторити Фийлд” се превърна в истинска сага.
Тибоу започна сезон 2011 като резерва на Кайл Ортън, но след трагичния старт (една победа в пет мача) получи доверието на треньорския щаб и започна да играе своята драматична роля.
Точно, както в колежа, смелият Тим пое един трагичен отбор и започна да го мъкне на мощните си рамене.
Редуваше драматични загуби с още по-драматични победи с индивидуални рейдове в последните секунди. Предизвикваше оргазъм след оргазъм на изстрадалата фенска маса на Денвър, а флиртуването му с Библията и честите „благодарности” към Него съвсем потопиха Колорадо в делириум. Дали умишлено или не, Тибоу се превърна в тема номер 1 в САЩ. Не всички го обичаха, но нямаше безразличен към него. Медиите захапаха и започнаха да експлоатират тази златна мина брутално и без предразсъдъци.
Оказа се обаче, че твърде хубавата приказка всъщност няма как да има толкова хубав край. Въпреки бурното начало скоро стана ясно, че НФЛ не е колежанското първенство и жестоката конкуренция не е по силите на младата звезда. След трагичната 2012-та година, която Тибоу завърши като най-слабият куотърбек в лигата, той беше изтъргуван за жълти стотинки в Ню Йорк Джетс.
Истерията, която вървеше анблок с Тим, беше стигнала такива размери, че никой уважаващ себе си мениджър или треньор не искаше да докоства този горчив плод. Оказа се, че само мисълта за Тибоу в съблекалнята предизвиква кошмари в ръководствата на почти всички отбори в лигата. Цялото свръхвнимание, фанатизъм по темата Тибоу бяха станали толкова плашещи, че всички бягаха като дявол от тамян.
От Джетс се престрашиха, но скоро разбраха грешката си. След поредния катастрофален опит да се докаже, Тим получи унизителното предложение да напусне клуба или да смени поста. Да остави трона на плеймейкъра и да застане на линията при големите момчета с внушителните кореми. „Не”, каза Тим, напускайки съвсем негероично Националната футболна лига.
Медиите изтръскаха още малко от него в следващите месеци и, когато дори подигравките вече не бяха интересни, просто забравиха за него.
Той си беше свършил работата,
беше продал милиони фланелки, чаши и ключодържатели, беше качил рейтингите на предаванията в стратосферата и вече беше излишен. Трябваше да дойде следващият на конвейра. А Тим остана в миналото. С цялата си религиозна отдаденост, с вярата си в доброто и Бог, Тим все пак не успя да използва системата докрай. Остана „one day hero”.
Опита да вземе всичко бързо и веднага, но системата го прецака. Името му няма да фигурира в златните страници на любимия спорт на Америка. Тим се качи и слезе от върха за миг, в който видя и след това изпусна мечтата си, а кариерата му ще бъде запомнена като „Странният случай с Тим Тибоу”.
Изключително слаб опит да се копират статиите на Иво Иванов. Моля, не обиждайте себе си и читателите си с публикуването на подобни боклуци. Живи и здрави.