През сезон 2009/10 Диего Милито безспорно бе най-добрият нападател в света. Аржентинецът отбеляза 30 гола за Интер във всички състезания, в които клубът взе участие (и спечели). И въпреки това не влезе в списъка на кандидатите за най-престижното индивидуално отличие във футбола.
Сред 23-мата номинирани за "Златната топка", която за пръв път се организира съвместно от ФИФА и списание "Франс футбол" само трима са по-резултатни - Дидие Дрогба, Кристиано Роналдо и отбелязалият 47 попадения Лионел Меси. Никой от тях обаче няма толкова много решителни голове, колкото Милито.
Може би изобщо в историята на футбола няма друг играч, който за един сезон да е вкарал толкова важни попадения.
31-годишният нападател отстрани от Шампионската лига поред ЦСКА (Москва), Челси и Барселона, а след това вкара и двата гола на финала срещу Байерн.
Преди изброените мачове Интер бе изправен пред заплахата да отпадне още в предварителната група, когато пет минути преди края на гостуването в Киев на Динамо Милито изравни, а след това подаде на Снайдер за победно попадение в последната минута.
Аржентинецът също така беше ключовият играч на шампиона в Серия "А", включително в миланското дерби. Нападателят отбеляза победния гол и срещу Сиена в последния кръг, с който подпечата Скудетото.
Интер оформи требъла си с успех срещу Рома с 1:0 на финала за Купата на Италия и едва ли е нужно да споменаваме голмайстора. Милито се разписа и преди това на полуфинала срещу Фиорентина.
Единственото що-годе разумно обяснение Диего да не е в списъка е, че той не взе особено участие в световното първенство. Националният селекционер Марадона предпочиташе Гонсало Игуаин и като първа негова резерва Серхио Агуеро. В резултат на това Милито получи 11 минути като смяна срещу Нигерия и титулярно място в третия мач без значение в групата срещу Гърция.
По традиция в годините на световно първенство "Златната топка" се печели от футболисти, които са блеснали там - Матеус през 1990, Стоичков през 1994, Зидан през 1998, Роналдо през 2002 и Канаваро през 2006. Но от това не би следвало автоматично да бъде игнорирано едно от най-ярките индивидуални представяния за един сезон на клубно ниво за всички времена. Особено като се има предвид, че ЮАР 2010 бе компрометиран от неконтролируемата пластмасова топка и бе може би най-слабият мондиал като качество на играта и футболна техника през последните 50 години.
Също така трябва да се отбележи, че "Франс Футбол" и ФИФА, въпреки че го отричат, обикновено обръщат повече внимание на представянето на играчите през вече приключилия сезон и не взимат предвид новата кампания. Свидетелство за това е, че Фабио Канаваро (2006) и Кака (2007) започнаха доста слабичко наесен в годините, когато станаха носители на отличието. По тази причина не можем да приемем като оправдание за отсъствието на Милито колебливия му старт на сезон 2010/11.
"Това въобще не е правилно", каза легендата на Интер и Италия Сандро Мацола, "Не е въпросът дали той щеше да спечели "Златната топка" или не, но задължително трябваше да е в номинациите. Бях шокиран, когато не го видях там".
Още по-трагикомично става, когато се зачетем в списъка. Асамоа Гиан отбеляза 13 гола за Рен през изминалия сезон, а отборът му завърши девети във френската Лига 1. Дори на световното първенство, ганаецът се разписа едва три пъти, два от които от дузпа. Прословутият му пропуск от бялата точка в последната минута на продълженията на четвъртфинала срещу Уругвай очевидно прави избора му политически като жест на съчувствие.
Мирослав Клозе се представи много добре на Мондиал 2010. Но за цялото изминало първенство на Бундеслигата той отбеляза 3 (!) гола. Плюс 1 от засада в Шампионската лига, с който Байерн елиминира Фиорентина.
Дори присъствието на Самуел Ето'о буди почуда. Той е нападателят в най-добра форма в Европа в момента, но през сезон 2009/10 той бе напълно засенчен от Милито и вкара 16 гола във всички надпревари.
Друг играч на Интер - Майкон, бе трагичен до февруари, когато оправи формата си. Вратарят Жулио Сезар пък допусна много грешки - особено срещу Ювентус, Челси и при загубата на Бразилия от Холандия на четвъртфинала на световното.
Ето'о, Майкон и Сезар бяха със значително по-малък принос за требъла на Интер от Диего Милито, Хавиер Санети, Лусио и Валтер Самуел, никой от които не намери място сред 23-мата номинирани...
