Eрик Кантона се появява във фоайето на хотела в Марсилия за въпросите на феновете, пратени до "FourFourTwo". Няма да избяга от нито един. Не следват хронология, задаваме ги както са записани на листа.
- Какво детство имахте, и тогава ли бяхте бунтар и избухлив?
- Бях щастливо дете от здраво семейство в Марсилия. Получих добро възпитание. Родителите ми са от средната класа, работеха здраво и знаеха ценните неща в живота. Баща ми бе от Италия, а майка ми - от Барселона.
- Кой беше по-луд - вие или треньорът ви в Оксер Ги Ру?
- Когато напуснах Марсилия да ида в Оксер, не ми бе лесно. Това бе на 600 километра от дома, а аз бях на 15. Ги Ру ми беше като баща. Той бе направил клуба като семейство. Да, Оксер стана моето семейство.
- Какво ви мотивираше като играч - пари, слава, успехи?
- Слава и успехи. Всъщност каква е разликата...? Отказах се млад, защото исках да ставам все по-добър, да печеля трофеи за себе си и отбора. Когато се отказах, усещах, че не мога да подобря нищо. Бях стигнал лимита. А и загубих страстта за играта. Парите? Не. Бих играл футбол и без пари. Не парите вдъхновяват, а мечтите - амбициите.
- През 1993 г. един сбъркан пас на Давид Жинола в мача с България доведе до контраатака и гол на Костадинов, който ви изхвърли от световното. Докъде можеше да стигнете там?
- Това е ужасен спомен за мен. Не бяхме загубили мач три кръга преди края на квалификациите. Играхме с Швеция и с победа се класирахме, но те изравниха 10 минути преди края. После водехме с 2:1 срещу Израел но загубихме. И накрая това. С равенство се класирахме, но те вкараха в последните секунди...
България и Швеция стигнаха полуфиналите на онова световно. Ние бяхме най-добрият отбор от трите и можеше да сме поне на този етап.
- Френско вино или английска бира?
- Обичам местните неща. Когато съм в Испания, пия испанска бира или вино. В Бразилия - бразилска. Във Франция пия вино, тук на Юг - розе. Особено през лятот
- Защо напуснахте Лийдс?
- Бях в лоши отношения с мениджъра - Хауърд Уилкинсън. Имахме различни виждания за футбола. В Лийдс се играеше kick and rush (риташ и гониш топката). Аз се оказах повече манчестърски футболист. Атмосферата в Лийдс не ми допадна, въпреки че с феновете имахме добри взаимоотношения. Спечелихме и титлата.
- Какво прихванахте от манчестърската поп култура? Оейзис? Стоун Роузис?
- Да, харесвам Оейзис и Стоун Роузис. Харесвах и Морисии, друга банда от региона. Има много енергия в Манчестър - във футбола и в музиката. Сигурно е от дъжда (смее се дълго и гърлено).
- Защо играехте с вдигната якичка на фланелката, което после стана марка и мнозина ви копираха?
- Така ли? Не знам защо, сигурно ми е било студено в онзи ден. Бихме, така че го направих и на следващия мач.
- Какво ви мина през главата, когато атакувахте фена на Кристъл Палас? Прииска ли ви се да го ударите още веднъж?
- Аз опитах. Паднах на краката си след ритника и опитах, но не успях да го уцеля. Трябваше да го уцеля по-добре и по-силно с юмрука си.
- Как се чувствате сега?
- Няма нищо специално. Аз съм човек, който прави сериозно нещата, без да се взима насериозно. Исках да ритна онзи хулиган и го направих. Не съм някакъв модел на подражание, нито пък учител, монах или проповедник. Правя нещата, както ги усещам. Животът е цирк, нали?
- Обвиняваха ви, че не бяхте толкова добър в европейските мачове, както във Висшата лига...
- Не е вярно. Вкарвах и в европейските. За националния пък имам 20 гола в 45 мача. Когато си нападател, вадиш статистиките и се защитаваш от критиките. Числата казват всичко. Когато си халф или защитник това е невъзможно. Ето защо бях нападател.
- Рой Кийн ви посочи за най-добрия в завършващ удар един на един с вратаря. Защо?
- Бях спокоен, а и тренирах много тези ситуации. Не трябва да си твърде близо или твърде далеч от вратаря. В първия случай нямаш пространство и ъгъл да стреляш, а във втория - далеч си и може да не си прецизен. Три метра е добре. Когато е на три метра от теб, натисни спусъка. Спокойно и без да мислиш дали ще се провалиш.
- Как актьорството заменя футбола в живота ви?
- Много си приличат - и двете се правят със страст. Чувството е по-силно на терена, отколкото пред камерата. Но когато го загубих, аз нямаше какво повече да правя във футбола. Сега опитвам просто да съм по-добър актьор с всеки следващ филм.
- Кой е най-добрият френски играч в историята? Зидан или Платини?
- Аз.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
