Стивън Джерард се отказа от националния тим на Англия след 15 години в него и отвори дупка, колкото Ламанша.
Горе-долу толкова голяма, колкото е разликата в класите между настоящия английски тим и конкуренти като Германия, Испания и Италия.
Джерард бе критикуван много за изявите си на Мондиала, където имаше вина за попадението на Луис Суарес, изхвърлило Англия. Да, на 34 години краката не го слушат както бе преди 4-5 сезона, но присъствието му и футболният интелект са ниво, което в английския тим няма кой да замени.
Той е последният от групата лидери, които преведоха Англия през първото десетилетие на новия век, макар и без да постигнат нещо на голям форум. Няма ги Тери, Фърдинанд, Невил, Скоулс, Бекъм, Оуен, Лампард. Сега си тръгва и Джерард.
Стивън изигра 114 мача за Англия, като в 38 бе капитан. Повече двубои за тима имат само Дейвид Бекъм - 115, и Питър Шилтън - 125.
"Ако не бяха контузиите със сигурност щях да бия рекордите им - каза Джерард на сбогуване. - Но никога не съм го имал като цел. Опитвал съм се винаги да давам най-доброто за Англия."
Потвърдиха го и Свен Горан Ериксон, и Стив Макларън, и Фабио Капело, и Рой Ходжсън - четиримата последни селекционери на отбора. Джерард значи лидерство, независимо от грешките тук-там, както и някой слаб мач.
От решението му да се откаже печели Ливърпул, който ще може да му дава почивка в седмиците, когато са датите на националните тимове. Губи националния.
Повече пъти с лентата са извеждали "трите лъва" само Бекъм (59), Брайън Робсън (65), Били Райт и Боби Муур - по 90 мача.
Джерард има 21 гола за националния, като в 18-те мача, в които се е разписвал, Англия е непобедена. 14 победи и четири равенства.
Гонен е от терена само веднъж - в квалификацията за Мондиал 2014 с Украйна у дома получи втори жълт картон в последните секунди.
С него - лошо... Остарял бил, правел грешки от умора, критикуваха "специалисти" на световното.
Без него - по-зле. Няма кой да наследи лидерството в този отбор, изтъкан от играчи в твърде млада възраст или играещи за твърде средни като ниво и амбиции отбори. Или просто - "средни" играчи.
"Бог да пази кралицата" пак ще ехти преди всеки мач на Англия. Но без Джерард (и отказалите се вече по-рано лидери от поколението му), никога този химн не е звучал по-тревожно за отбора.
