Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Панаирните градове родиха Купата на УЕФА

Историческа снимка. Байерн спечели Купата на УЕФА през 1996-а, воден от Лотар Матеус и Юрген Клинсман, а и с Емил Костадинов в състава. На финалите с Бордо българинът вкара гол - единствен с попадение наш сънародник на европейски мач за трофей. Байерн спечели с 3:1 и 2:0, а големият герой за света бе от френския тим - тогава футболът откри гения Зинедин Зидан, който игра за Бордо.
Стилиян Петров през 2003-а също игра финал, в един мач, със Селтик срещу Порто. Стан обаче загуби с 2:3, а и закъсня за отборната снимка преди финала, както се вижда... Португалците спечелиха първия европейски трофей за треньора Жозе Моуриньо в луд мач в Севиля.
Двубоят бе паметен и с над 100 000 фенове на Селтик, наводнили испанския град. Не повече от 30 000 влязоха на мача, останалите пиха, пяха и спаха из улиците, гарите, баровете и летището на Севиля.
Началото. Еди Фирмани, нападател, а после и мениджър на Чарлтън, вкарва първия гол в турнира на Панаирните градове. Датата е 4 юни 1955 г., а мачът: Базел - Лондон XI. Фирмани открива за гостите, които бият с 5:0. Фирмани играе в Италия след това - в Сампдория, Интер и Дженоа. После се връща в Лондон, където става легенда на Чарлтън като мениджър.
Почти три години по-късно Барселона XI печели първото издание на Купата на Панаирните градове. Това е сборен отбор, но всъщност е съставен изцяло от играчи на Барса. Но не играе в традиционния екип за клуба, а облича такъв на града.
Валенсия, 1962-63 г. След две титли на Барселона и една на Рим, Валенсия поема щафетата. През 1962 г. на финала е победен именно отбора от Каталуня, и то с невероятен обрат - 1:1 в първия мач и 0:2 до 20-ата минута във втория. Валенсия обаче обръща до 6:2 и триумфира.
Година по-късно е ред на Загреб (който си е Динамо почти изцяло), победен с 2:1 и 2:0 в двата мача.
Арсенал, 1970 г. Лондон вижда велик обрат. Андерлехт бие Арсенал с 3:1 в първия мач, като за реванша е абсолютен фаворит. Та англичаните са върнали чак в края едно попадение - чрез Рей Кенеди, и са напълно надиграни в Брюксел. Но воден от капитана Франк Маклинток (с купата на снимката) и пред ревящите трибуни на "Хайбъри", Арсенал бие с 3:0 и триумфира.
Лийдс, 1968 и 1971 г. За втори път купата пада в ръцете на Лийдс през 1971 г., когато това е най-силният отбор на Англия. Титлата в страната бяга при Брайън Клъф и Дарби, но доминиращата сила е отборът на Дон Реви. Лийдс бие на финала Ювентус - тоест, побеждава го с две равенства 1:1 и 2:2 по голове на чужд терен. Това е последният турнир за Панаирните градове.
А първият финал в новата Купа на УЕФА се оказва изцяло английска афера. Тотнъм срещу Уулвърхемптън. Лондонският тим бие с 2:1 навън, като у дома удържа 1:1 и печели първия трофей в надпреварата, вече под егидата на УЕФА. Воден от капитана Алън Мълъри (с гола на реванша), и нападателят на Англия Мартин Чивърс (на снимката в бяло, с двата гола в първия финал), "шпорите" са сила в европейския футбол по онова време.
Борусия (Мьонхенгладбах), 70-те години. Това са славни времена за този клуб, който печели титли в Германия и играе финали в Европа. През 1973-а е загубен един такъв от Ливърпул в Купата на УЕФА, но през 1975-а с победи над Твенте е спечелен първия трофей в турнира. Четири сезона по-късно Гладбах бие с 1:0 общ резултат Цървена звезда и отново вдига купата. "Златната топка" Алън Симонсен вкарва единствения гол, а малко преди края на реванша Славолюб Муслин (да, същият) от гостите удря греда, която може да прати трофея при сърбите.
Реал Мадрид, 1985-1986 г. Това е ерата на Петорката на ястреба, водена от Емилио Бутрагеньо. Голям тим на Реал, който не взе Купата на шампионите. Но спечели два пъти втория по сила приз, като победи Видеотон (3:0 и 0:1) и Кьолн (0:2 и 5:1) в два епични финални екшъна. Унгарците спечелиха на "Бернабеу", но бяха пометени на техния стадион. Германците опитаха обрат, но не им стигнаха 2 гола след разгрома в Мадрид.
Байер Леверкузен, 1988 г. Исторически мач, култов с обрата на германците. Леверкузен загуби с 0:3 в Каталуня и сякаш нямаше път обратно. Но с 3:0 на реванша нещата стигнаха до дузпи, където обикновено печелят немците. Така стана и в този финал, наричан Черния ден от привържениците на Еспаньол.
Наполи, 1989 г. Водени от божествения Диего Армандо Марадона, неаполитанците танцуват към купата. След трудни елиминации с ПАОК (1:0 и 1:1), Локомотиве (Лайпциг - 1:1 и 2:0) и Бордо (0:0 и 1:0), идва ред на четвъртфинали с Ювентус. В Торино Диего и компания губят с 0:2, но реваншът е шеметен - Марадона вкарва, после мачът отива в продължения, а току преди дузпите, в 120-ата минута, Реника бележи за 3:0. На полуфинала Марадона и Карека потапят Байерн - 2:0 и 2:2. Идва ред на Щутгарт с Юрген Клинсман на финала: 2:1 в Неапол (Марадона и Карека), 3:3 в Германия и купата заминава към Везувий.
Ювентус, 1990 и 1993 г. Роберто Баджо вижда и двете страни на медала. През 1990-а той играе за Фиорентина във финалите с Ювентус, пълни с омраза. Баджо е феноменален, но това не стига - 0:0 и 1:3. Купата е за Юве, а в Торино са убедени коя е следващата им десетка... Баджо е капитан на Ювентус три години по-късно и вкарва два пъти срещу Борусия (Дортмунд) - 3:0 и 3:1. Един от най-безапелационните финали в историята.
Шалке, 1997 г. Шалке спира Интер с дузпи, като паметната гледка от реванша на финала са 25-те хиляди германци по трибуните на "Сан Сиро". Капитанът Олаф Тон вдига купата, като вратарят Йенс Леман, спасил две дузпи, дори няма сили да стигне до трофея. Просто седи на тревата изцеден от емоциите.
Галатасарай, 2000 г. Най-мрачният финал на най-кървавото издание на турнира. Галатасарай спечели купата с дузпи срещу Арсенал в Копенхаген, но мачът бе помрачен от побоища и кръв в деня и нощта след края. Англичани и турци имаха много какво да делят, а двубоят остана някак встрани от фокуса на вниманието.
Причината: В четвъртфиналите Лийдс срещна Галатасарай и двама англичани бяха убити с ножове преди първия мач в Истанбул. Заканите за вендета бяха ужасни, а агитка на Галатасарай не бе допусната в реванша в Англия.
Лийдс почете убитите, а феновете и на други отбори пътуваха за Кохенхаген за финала, за да обединят сили срещу турците.
Ливърпул, 2001 г. Финал като на сън. Ливърпул се завърна в Европа след 16 години от трагедията на "Хейзел" - първа купа за колоса. Но какъв финал беше! В Дортмунд срещата бе с малкия Алавес от столицата на баската провинция - Виктория. 50 хиляди англичани срещу 8 000 баски. Историята на Ливърпул с всичките му купи и отличия срещу тази на Алавес, където нямаше трофейче. 4:4 в редовното време (Джерард вкара единия от головете, на снимката), 5:4 за Ливърпул в 117-ата минута с автогол на Делфи Хели.
В този сезон Ливърпул вдигна три трофея, а в края на календарната 2001-ва ги направи пет: Купа на Лигата, Купа на ФА, Купа на УЕФА, Суперкупа на Европа и такава на Англия.
Фейенорд, 2002 г. Един велик мач между два от най-подкрепяните отбори в Европа. Финалът бе на "Де Кайп" в Ротердам, реално домакински за Фейенорд. Атмосферата бе изумителна с 25 хиляди германци, а холандците просто бяха озверели за трофея. 3:2 за Фейенорд в драма, като два гола вкара Пиер ван Хойдонк (на снимката с купата).
Севиля, 2006-2007 г.
Ерата на Севиля в турнира започна с две поредни победи на финали.
Първо бе смазан английския Мидълзбро - 4:0, а след това и испанския Еспаньол, победен с дузпи след 2:2 в редовното време и продълженията.
Любовта между клуба и този турнир продължи и в настоящото му издание - Лига Европа. Снимка: Getty Images
Севиля, 2006-2007 г. Ерата на Севиля в турнира започна с две поредни победи на финали. Първо бе смазан английския Мидълзбро - 4:0, а след това и испанския Еспаньол, победен с дузпи след 2:2 в редовното време и продълженията. Любовта между клуба и този турнир продължи и в настоящото му издание - Лига Европа.

Това е романтиката на футбола. Не роботизираният му модерен вариант, а времената, в които всеки футболен мач бе зрелище, чакано с дни, седмици и месеци.

През 1955-а, когато Европа създаде Купата на шампионите - турнир само за първенците на всяка държава, трима джентълмени от националните федерации на Швейцария (Ернст Томен), Италия (Оторино Бараси) и най-вече Англия (сър Стенли Роуз), измислиха алтернативна надпревара.

В нея играят само градовете, в които има панаири, големи тържища или изложения в отделни браншове.

В Европа те не са малко по това време, но все пак - не повече от 2 в държава.

Класирането в отделното първенство няма значение, важно е градът да отговаря на изискванията.

Първата надпревара продължава три години - от юни 1955-а до 1958-а. Групи, елиминации, мачове в 8 държави... Има всичко. Печели Барселона.

До 1968-а този турнир се играе по правилото - един отбор, един град. Така например в първото издание Лондон сбира тим от играчи на Арсенал, Челси, Уест Хем, Фулъм, Чарлтън и Тотнъм, за да срещне Барселона, който е съставен изцяло от футболисти на Барса.

Година по-късно Барселона XI вече е смесица от Барса, Еспаньол и Граманет, третият тогава тим на Каталуня.

През 1967 г. Лийдс печели купата, като на финала бие Загреб, преобладаващо тим на Динамо, но с играчи и на Локомотиве и НК.

До 1971 г. турнирът съществува, благодарение на клубовете и няколко ентусиасти като Стенли Роуз.

От тази година го поема УЕФА, като кръщава надпреварата Купа на УЕФА. Влиза в сила правилото за "следващ след шампиона" - първоначално само вторите тимове по държави участват.

После влизат и третите, четвъртите... През годините надпреварата става доста силна и обемна като отбори.

Турнирът за Купата на УЕФА короняса грандове като Барселона (2) Ювентус (3), Интер (3), Ливърпул (3), Байерн...

Но печелиха и Ипсуич, ИФК Гьотеборг, Айнтрахт... Отбори, което не са в елита на Европа. Някои от тях и във втория ешелон дори не са.

Просто турнирът, както и този на КНК, даваше шанс на всеки със схемата си на елиминации от първи рунд.

Днес Купа на УЕФА няма - и тази надпревара бе претопена в нова, която съдържа схема с групова фаза, повече мачове, точки, шоу и тв излъчвания до безкрай.

Такъв е пътят на развитие според УЕФА.

А навремето сър Стенли събра градовете, в които имаше международни изложения...

 

Най-четените