В държавата на крайностите и обществото на съдниците, спортните успехи са нужни като наркотик.
Пораженията са провали. Героите бързо стават посмешища.
Такива сме - хора на крайностите, обикновено тласкани между ръбовете на мнението ни от удобството на канапето.
Предпочитаме да съдим от дистанция, а не да усетим и вземем участие наживо. Така е не само в спорта.
Във вторник си заслужава да идем на стадиона.
Не защото билетите за мача България - Чехия са евтини. Не заради циганското лято, което превърна последните дни в София в райско място за децата ни из парковете.
Отборът ни заслужава да го изпратим с аплодисменти за двегодишното му усилие. Ще ни донесе удоволствие и на нас, ще бъде достоен жест и за тима, и за селекционера ни.
И преди да започнат хейтърството и сарказмът, помислете за причините този квалификационен цикъл да е заслужил позитивното ни отношение.
16 точки
Толкова ще съберем с успех над чехите. Ще сме втори в групата, в която има 3 финалиста от последното европейско.
Да, вероятно няма да се класираме, защото твърде много обстоятелства трябва да се наредят за нас.
Тези неща стават веднъж на 20 години... И вярно, сега са 20 години от "Парк дьо пренс", но нека сме реалисти.
16 точки, които бихме помогнали да съберат играчите на Любо Пенев, са почти толкова, колкото имахме от предишните два квалификационни цикъла заедно (14+5=19).
Преди 10 години 17 точки ни класираха на европейско, и то с отбор от Балъков, Бербатов, Стилиян, Мартин...
Подмяната на отбора
Пенев наложи напълно нов тим. Той имаше смелостта да скъса с незаменимите, а някои от ходовете му са немислими за предшествениците му.
Венци Христов от Берое, Александров от Черно море, Тонев (преди да премине във Вила), Симо Славчев, Неделев, Стоянов вместо Михайлов в решителен мач...
Любо доказа поне едно - корав е при избора на състава и пуска тези, които неговото мнение подбира за най-добри.
Освен това е непримирим, както се видя при мачовете ни с преки конкуренти - не бием, но и не падаме, което при очевидно по-ниската класа на нашите индивидуалности, е добра основа за нещо повече.
Забравете риалититата
Вместо да седите на канапето и да зяпате "Африка" или ВИП-брадър, идете до стадиона.
Причината ли? Ами защото следващият епизод от риалититата е след ден, два или 5. И тогава можете да ги обсъдите във Facebook...
Следващият официален мач на този тим ще е след година. Не пропускайте шанса да го аплодирате сега.
Да развеете знамето и да изпеете химна. И да го подкрепите към победа за самочувствие, престиж и достоен завършек на цикъла.
Заради позитивизма
Подкрепете отбора и заради личностно удовлетворение. Защото негативизмът ни трови, а хейтърството скъсява дните ни.
Скъсахме се да съдим арменците за грозното посрещане на летището и хейтърската атмосфера на стадиона около мача ни в Ереван.
А защо не вземем пример от позитивното - тяхната публика напълни трибуните, въпреки че преди този двубой те бяха с 4 от 4 домакински загуби. Дори от Малта!
Нашият отбор е с повече точки, та къде е тук колебанието дали да идем на стадиона да повикаме за него?
Уплахата на Буфон
Спомнете си как Буфон вадеше положение след положение и как се радваха италианците след най-трудния си домакински мач от години - 1:0 над нашите в Палермо.
И заради това идете на "Васил Левски", защото ако повторят тази игра българите, ще е зрелище.
Жив е мъртвецът
Да, отборът отново е жив. Възкръсна мъртвецът.
Преди 2 години го гледаха 800 души срещу Уелс, сега цяла България се ядосваше и радваше с мачовете с Дания, Чехия и Армения.
Това вече е нашият отбор, който си заслужава да те развълнува.
Той се върна. Сега е редно да се върне и публиката му.
