Назначението на Роберто Манчини за треньор на Галатасарай предсказва, че турският гранд едва ли ще успее да се превърне в сериозна сила в европейския футбол. Основно защото италианецът така и не успя да постигне по-сериозни успехи на международната сцена.
Когато през миналия сезон Галатасарай отпадна от Шампионската лига след вдъхновена, но недостатъчна победа с 3:2 над Реал, феновете на отбора можеха да се гордеят със своите любимци.
Галатасарай беше на път да спечели втора поредна титла на Турция, освен това клубът стана първият турски отбор за последните пет години, успял да стигне до четвъртфиналите на Шампионската лига.
В отбора блестяха имена като Дидие Дрогба и Уесли Снайдер, сериозна група подрастващи турски таланти и велик треньор в лицето на Фатих Терим. Тогава изглеждаше, че по Галатасарай е поел по пътя, който ще превърне клуба в „световна марка" по думите на президента му Унал Айсал.
Но Фатих Терим вече не е в Галатасарай, а идването на Манчини на мястото му не обещава много европейски успехи. И май това не е всичко.
Терим е треньор, който познава повече от отлично турския футбол, има огромен опит, беше селекционер на Турция на Евро 2008, където тимът стигна до полуфиналите и по-рано в кариерата си беше начело на Милан. Всички го уважават, Дидие Дрогба дори го сравни с Жозе Моуриньо що се отнася до отношенията му с играчите.
А Манчини е показал, че общува малко по-различно с футболистите, които трябва да ръководи. Това доведе до няколко скандала и разриви с играчите на Манчестър Сити, а Крейг Белами разкри интересни неща в автобиографията си.
„Манчини не се притесняваше дали играчите го харесват или не - написа Белами. - Това изобщо не го интересуваше. Можеш да минеш покрай него и той дори да не те поздрави."
На практика присъствието на Галатасарай в Европа е гарантирано. Фенербахче и Бешиткаш са наказани заради уреждане на мачове и бяха изритани от Лига Европа. Но тук стигаме до основния проблем на Манчини - резултатите му в Европа са твърде слаби. Докато водеше Интер, Манчини и играчите му доминираха в Италия, но в Шампионската лига тимът не успя нито веднъж да прескочи четвъртфиналите. След като се скара с шефовете си Роберто напусна и на мястото му дойде Жозе Моуриньо, с когото Интер стигна до историческия требъл.
Манчини демонстрира същото и в Манчестър Сити, дори се представи по-слабо - две отпадания в групите на Шампионската лига.
Факт е, че и двата пъти Сити беше в много силна група, но Наполи и Борусия (Дортмунд) се класираха по-напред, при това без да имат кой знае каква история в Европа в последните години, а специално Борусия стигна до финала, при това с по-неопитни играчи и с неизмеримо по-скромен бюджет от този на Сити.
Историята също не е страната на Манчини - много по-успешни мениджъри от него са се проваляли край Босфора.
Луис Арагонес, веднага след като спечели Евро 2008 с Испания, изкара само един сезон без трофеи начело на Фенербахче, а Франк Рийкард и Висенте дел Боске не успяха да се справят с Галатасарай и Бешикташ.
Все пак, Арагонес вече беше надхвърлил 70 години, когато се озова в Турция, а Рийкард не се представя особено силно, след като напусна Барселона, Дел Боске спечели една световна и една европейска титла с Испания, след като си тръгна от „Инюну".
И още нещо - в Манчестър Сити Манчини до последно се радваше на подкрепата на феновете, в Турция ще му е трудно да убеди фанатизираните запалянковци на Галатасарай, че точно той е най-подходящият наследник на Фатих Терим. Те боготворят Терим, а Манчини ще има нужда от бързи резултати, за да не си навлече гнева им.
