Флорентино Перес и неговите "галактикос"
Перес дойде на власт на "Сантяго Бернабеу" през 2000 г. и започна с един от най-противоречивите трансфери в историята на футбола, привличайки своя първи "галактико" в лицето на любимеца на феновете на Барселона Луиш Фиго. Реал встъпи в новия век с мегаломанска трансферна политика, според която похарчените пари бяха без значение. Тази политика, известна като "Зиданите и Павоните" (комбинация от най-големите световни звезди и млади таланти от академията на клуба), донесе бърз успех в Шампионската лига през 2002 г., но скоро след това стълпотворението от суперзвезди с огромно его доведе до това, че Реал стана не отбор, а сбор от ярки индивидуалности. Привличането на футболисти като Роналдо, Дейвид Бекъм и Майкъл Оуен доведе до там, че отборът се раздели на "галактикос" и обикновени играчи. Това бе картинката по време на първия период от президенството на Флорентино. Какво се промени, след като той отново спечели изборите през 2009? Нищо. До момента са похарчени 250 млн. евро, а резултат няма.
Раздялата с Висенте дел Боске
Световната титла на Испания под ръководството на Дел Боске бе най-голямото доказателство какъв треньор е мустакатият специалист, с когото Перес се раздели през 2003 г. въпреки че бе спечелил на два пъти Шампионската лига (2000 и 2002). Президентът не продължи договора на Висенте, защото вярваше, че скромният и тих като характер треньор не е подходящ за бляскавия имидж на "галактикос"...
Трансферът на Макелеле в Челси
Появата на фразата "в ролята на Макелеле", обозначаваща позицията на терена на много следващи полузащитници на Реал, е показателна за това колко незаменим бе французинът за отбора. Неговото присъствие бе от ключова важност за подсигуряване на гърба на блестящата атакуваща формация. Докато мегазвездите отпред ги мързеше да се борят за възвръщането на притежанието на топката, тъмнокожият халф вече беше там, готов да я вземе и отново да я пусне напред. Неговата роля бе още по-значима заради неубедителната защита на "белите" и преминаването му в Челси през 2003 г. остави дълбока дупка в състава.
Недостигът на качествени защитници
Флорентино Перес дълго време отказваше да купува скъпи бранители, защото според него това било проява на слабост. От прекратяването на кариерата на легендата Фернандо Йеро през 2003 г., мнозина се изредиха, но не можаха да достигнат това ниво - от Франсиско Павон, Раул Браво и Иван Елгера до Раул Албиол и Езекил Гарай. Въпреки че Перес развърза кесията през 2004 за Валтер Самуел от Рома, и той не успя да се превърне в такава фигура. Дори носителят на "Златната топка" за 2006 г. Фабио Канаваро разочарова и чак сега при Жозе Моуриньо Реал най-сетне изглежда стабилен отзад.
Послушните треньори
След неудобния Дел Боске, който въпреки кроткия си нрав, не позволяваше да се бъркат в работата му, на "Бернабеу" се изреди дълга върволица от компромисни назначения. Първият "послушко" бе Карлуш Кейрош, който едва издържа един сезон, преди да бъде уволнен. През следващите два сезона треньорите вървяха на конвейер: Хосе Антонио Камачо сам си тръгна след само месец, Мариано Гарсия Рамон оцеля до Коледа и бразилецът Вандерлеи Люксембурго остана една година - до декември 2005. Положението достигна най-ниската си точка при Хуан Рамон Лопес, който, преди да бъде уволнен, записа незапомнено лоша серия от времето на Юп Хайнкес през сезон 1996/97. В началото на втория мандат на Флорентино Перес през 2009 г. Мануел Пелегрини получи кредит на доверие, но самият той бе далеч от класата, очаквана от треньор на Кралския клуб. За щастие, след него срещу много пари дойде Жозе Моуриньо, който се пребори за цялата власт в отбора.
Проклятието на осминафиналите
За клуб-рекордьор в Шампионската лига, да отпадне в шест поредни сезона на осминафиналите (2005 - 2010), е направо необяснимо. През миналото издание на турнира под ръководството на Моуриньо Реал отстрани Олимпик (Лион) и най-сетне се класира напред, прекъсвайки серията от несполуки срещу самите французи, Ливърпул, Рома, Байерн, Арсенал и Ювентус.
Самуел Ето'о
Огромен е контрастът в представянето в Шампионската лига от 2002 г. насам на Реал и на бившия им нападател. Трите титли - през 2006 и 2009 с Барселона и през 2010 с Интер, направиха камерунеца най-успешния футболист в историята на надпреварата от 1992 г., откакто е във формат с групова фаза и носи това име. Човек трудно може да се сърди на щаба на "белите", че навремето не забелязаха таланта на младото момче в сравнение с останалите "галактикос", намиращи се на върха на славата си, но факт е, че потенциалът на Ето'о бе подценен тогава.
Барселона
Архиврагът на Реал имаше само една европейска титла в момента, когато мадридчани спечелиха своята девета, но оттогава насам каталунците установиха превъзходство, както у дома, така и в Шампионската лига. Най-болезнено за "Белия балет" бе отпадането именно от Барса на полуфиналите през миналия сезон, когато първо съдията Волфганг Щарк, а след това Лионел Меси, изиграха ключовата роля за развръзката. Двата испански клуба са смятани за най-силните в света в момента, но дребничкият аржентинец направи разликата в класите и отказа Реал от преследването на десетата купа.
Арогантността
Привличането на най-големите звезди, получаващи най-високите заплати, неминуемо води до очакване за абонамент за най-престижните трофеи. Именно това чувство за превъзходство като че ли отклоняваше през всичките тези години Кралския клуб от най-правилните решения. Пример за надменно поведение е преотстъпването на Фернандо Мориентес в Монако през 2003 г. без клауза, която да му забрани да играе срещу Реал, ако двата отбора се срещнат помежду си. Така именно нападателят отбеляза голове в двата мача на четвъртфиналите през 2004, с които мадридчани бяха отстранени...
Раул и Гути
Въпреки постоянния приток на чуждестранни звезди, местните герои си оставаха любимци, както на публиката, така и на ръководителите в клуба. И те двамата, особено Раул, бяха напълно наясно с тази си позиция и се възползваха от нея. Така ролята на нападателя в съблекалнята се оказа противоречива, тъй като на моменти той узурпираше авторитета на треньорите, които и без това бяха подтискани от текущия президент и/или от генералния директор Хорхе Валдано. "Хармонична" никога не е била точната дума, която да определи атмосферата в отбора, и лидерството на Раул и Гути допълнително влошаваше ситуацията. Неслучайно раздялата с почести с двамата големи футболисти съвпадна с идването на Жозе Моуриньо през 2010.
