В много от филмите на Паоло Сорентино, гениалният италиански режисьор, присъства Диего Марадона. Може би сте се питали защо? Как двамата режисьори на големи спектакли: единият в киното, а другият - на терена се оказват безвъзвратно свързани?
Понякога съдбата наистина е странна. За секунди човешкият живот може да се промени безвъзвратно и това, което си имал, вече да го няма, а това, в което си вярвал, да те разочарова безвъзвратно или обратното да ти даде сили да продължиш напред, въпреки болката.
Такава е историята на Паоло Сорентино, който дължи живота си на Диего Марадона.
Сорентино е роден в Неапол и е луд фен на местния отбор още от дете. Редовно ходи на стадиона "Сан Паоло". Очаква с нетърпение момента, в който ще му разрешат да последва тима в някои от мачовете извън града.
Най-накрая, като става на 16, баща му му разрешава. Ще замине за Емполи, близо до Флоренция, за да гледа гостуването на Емполи.
Майката и бащата на Сорентино заминават в семейната вила в Рокарозо, на 140 км на изток от Неапол.
"Изведнъж портиерът звънна на звънеца. Помислих си, че е дошъл приятелят ми да ме вземе. А той ми каза, че се е случило нещастие" - разказва италианският режисьор.
Майка му и баща му умират от задушаване. Причината са изпаренията от въглероден оксид от печката. Отишли са си, докато са спали. А Сорентино остава сирак на шестнадесет години.
"Така Марадона ми спаси живота" - убеден е режисьорът. Денят е 5 април 1987 година.
Режисьорът Паоло Сорентино
Това са най-силните години на дон Диего. На 10 май 1987 година благодарение на него Наполи печели шампионската титла, южняците завършват наравно 1:1 с Фиорентина у дома и предсрочно си осигуряват Скудетото.
Същата година взимат и Купата на Италия - триумфи, за които тифозите жадуват от цяла вечност. А през 1986 година златното момче на футбола става световен шампион с Аржентина и вече никой не може да го спре.
Марадона е истинският цар на Неапол, жителите на града го боготворят, обожава го и Паоло Сорентино.
Големият футболист обаче дори не подозира, че благодарение на страстното желание да гледа на живо своя кумир, едно момче спасява живота си. Иначе той щеше да отиде с родителите си на вилата, и вероятно да сподели фаталния им край.
Големият футболист му помага и по-късно, когато объркан след смъртта на родителите си, той трябва да избере накъде да тръгне в живота.
По-голямата му сестра Даниела идва да живее с Паоло и с брат му Марко. Но после остава сам в дома на родителите си.
"Бях много объркан. Исках да уча литература или философия, но братовчедите ми ме мислеха за побъркан, така реших да се запиша икономика, както искаше баща ми. Но междувременно започнах да пиша сценарии. И накрая избрах киното" - разказва големият режисьор.
В "Младият папа" - част от историята на Сорентино
Историята на момчето, израснало без родители, присъства и в "Младият папа" - новия сериал на Сорентино по HBO, който печели невероятни успехи по целия свят.
Героят на Джуд Лоу е бил изоставен от родителите си в дом за деца при монахините. "В неговата история има нещо от моята. Да си сирак е много сложно. Имаш едно непрекъснато чувство, че си бил изоставен. Смъртта на родителите, преживяна не като истинска смърт, а все едно са те изоставили. А и при младият папа към самотата се прибавя и факта, че му е трудно да повярва в Бога." - обяснява Сорентино.
На въпроса дали вярва, италианецът отговаря отрицателно. Но не е съвсем сигурен. Убеден е обаче, че всеки човек си задава въпроси за Бога.
Персонажът на "Младия папа" не е положителен, в никакъв случай, но лека полека с напредването на сериала той се показва като способен на нежност, показва се по-отворен.
"Трябваше да бъде много различен от настоящия папа Франциск. Консерватор, традиционалист: Пий XIII, папа, който да слага традицията над стремежа към бедност, който възстановява пищните символи на блясъка на църквата, но не иска да покаже лицето си на никой" - обяснява режисьорът на сериала.
Според него най-интригуващите герои на нашето време са писателят Дж. Д. Сейлинджър, режисьорът Стенли Кубрик и италианската певица Мина. Всички те са живели, без да се показват. Това е една маркетингова стратегия: когато не те виждат, мистерията се увеличава.
"Пий XIII e на 47 години, с една година по-голям от мен и е симбиоза от старо и ново, именно като нашето поколение, последното, израсло с приказките на Салгари и Пинокио, защото след това дойде дигиталната революция" - твърди Сорентино.
Джуд Лоу не разбира от религия, но обича футбола
А Джуд Лоу не разбира нищо от религия, затова режисьорът си служи с примери от футбола, за да му покаже как да се въплъти в ролята на папата. Най-вече в сцената, когато Пий XIII e с разтворени ръце и главата му е обърната към небето.
"Предложих му да имитира необузданата радост на Уейн Руни след феноменалния му гол със задна ножица в дербито с Манчестър Сити" - разказва Сорентино.
Държавният секретар на Ватикана, кардинал Воиело, брилянтно представен от Силвио Орландо, е също луд фен на Наполи. Той има три мобилни телефона и на екраните им са звездите на тима: Гонзало Игуаин (преминал преди месеци в Ювентус), Марек Хамшик и Лоренцо Инсинье. Кардиналът, естествено, се моли за успех на любимия си отбор.
Футболът присъства и в други от филмите на феноменалния режисьор. Както и Марадона. "Марадона беше първият, който ми показа спектакъла в живота" - раказва Сорентино.
Баща му го води на Сан Паоло от много малък. А малкият Паоло е едва десетгодишен, когато му купуват сезонна карта. А после пристига Марадона, който връща надеждите на целия град.
Нито едно индивидуално или клубно отличие на Диего не може да се сравни с това, което получава от хората на Неапол. Една любов до лудост, която го преследва и до днес. И която се предава от баща на син поколения наред.
Оскарът, посветен на Марадона
Имайки предвид и личната история на Сорентино, не е учудващо, че когато печели Оскар за чуждестранен филм, за "Голямата красота" през 2014 година режисорът благодари на "своите източници на вдъхновение: Фелини, бандата Talking heads, Скорсезе и Марадона, разбира се".
Италианският режисьор никога не се е срещал с Марадона, говорил е с него съвсем за малко след церемонията за Оскарите. "Обади ми се по телефона, аз бях в самолета, който излиташе от Лос Анджелис, а до мен стюардесата ми казваше, че трябва да приключвам".
Незабравимият номер 10 на южняците му благодари и във Facebook:
"Благодаря на Паоло Сорентино, носител на Оскар за "Голямата красота". Днес аз се чувствам неаполитанец като теб, повече от всякога"
Марадона във филма "Младост"
А през 2015 година Марадона присъства и във филма "Младост" на Сорентино. Приликата между дон Диего и аржентинския актьор Роли Серано е поразителна.
Много пълен, принуден да върви с бастун, двойникът на златното момче се появява от време на време в лентата, колкото да разведри страхотно ситуацията. В един момент той се обръща към едно дете, което свири на цигулка с лявата ръка и му казва: "И аз съм левичар".
А малкият отговаря: "Да му се не види, целият свят знае, че сте левичар!"
Сорентино не можеше да пропусне невероятната възможност да пусне героя в една сценка, която ще остане в историята на киното. Бившият шампион, по къси гащи, огромен, пълен, който едва се държи на краката си, жонглира с топка за тенис.
Още един голям реверанс от страна на режисьора към неговия идол, който остава ненадминат за всички времена.
"Меси никога няма да има харизмата на Диего, дошъл да спаси един отбор и един град, които никога не бяха печелили. Няма значение, че се твърди, че е бил близък с мафията и е оставил незаконни деца на много места. И той е от лошите. Но пороците са част от неговата харизма" - обяснява Сорентино.
Такава любов към идола, че дори на полуфинала на световното първенство през 1990 - Италия- Аржентина, режисьорът вика за Аржентина. "Както и целият стадион "Сан Паоло". Не може да викаш срещу човека, който ти е спасил живота".
