Българинът си върна удоволствието от футбола само два дни след мъката с Черна гора. Националният срам бе забравен и няколко хиляди в дъжда се радваха на голове, на шоу.
"Васил Левски" се зарадва на някои от най-любимите си синове.
С номер 8 едно леко прегърбено момче се разхождаше като собственик на лявата половина на терена. Помните го, нали? Всеки пас, всяко влизане към наказателното поле - опасности, наелекризиране... Стоичков.
Край него двама елегантни техници, един левичар и един със силен десен крак. Плешив, неуловим и винаги изправен, все едно не тича - с номер 9 Лечков. Другият - гениален №10, точен, неспиращ да се движи и антипод на егоизма във всяко отиграване - Балъков.
Стадионът вибрираше,сякаш радостен, че тези тримата пак са заедно на терена му.
Трибуните също вибрираха. Крещяха като в транс името "Бойко". Не го ли помните от Пеневата чета? Простено ви е. Него тогава просто го нямаше. Той е премиер на България, въпреки че ежедневните му футболни изяви може да ви накарат да си мислите, че влиза във форма за национал.
Беше затрогващо. Хората явно се чувстват добре, задоволени и радващи се на живота. Футболът отново е радост за тях. Събират се на стадиона и пеят името на премиера си. Това си е феномен в новата история на България. Досега политиците основно ги псуваха...
Някак мило ти става, когато министър-председателят ти е най-енигматичната за публиката личност на игрище, на което бродират Ицо, Краси, Лече. Изобщо не споменаваме Илиян Илиев, Гошо Гинчев, Здравко Здравков. Няма смисъл да уточняваме, че в благотворителния мач играха още Йън Ръш,Джон Йенсен, Вив Андерсън...
Бойко ги остави в сянката на поредното си енигматично представяне. Може би окрилен и от няколко от министрите си, видимо обичащи футбола, които така и не седнаха в ложите. Прави, превъзбудени от шоуто, даваха тон на народната любов. Тук беше и почти цялата парламентарна група на ГЕРБ, и тя зажядняла за футболната магия. На четвъртите в света, разбира се...
Картинката бе вдъхновяваща. Особено за един съвременен прозаик-народореалист тип "Константинов". Не Пламен Волейболистът, а Алеко Писателят.
Ако имаше такъв на трибуните, той би описал как семейства, дошли отблизо и далеч, довели в дъжда дори малките си деца, изпадат в екстаз от всяко отиграване. Как попиват и се радват, че имат шанса да видят онова, което преди време сме имали щастието да изживеем и отпразнуваме - най-големите в българския футбол отново заедно на терена. Краси на Ицо, гол.
"Ето го", сочи щастлива майка на търсещо с трескави очи момченце. И му сочи към №13, който отива да поздрави двамата големи, създали с типична гениална небрежност шедьовъра си. Борисов, централният нападател.
Как Пената не го взе в състава преди 16 години е истинска енигма. Всъщност, причината може да е само една. Не го е познавал... С такъв нападател какво четвърто място? Отивахме на злато.
След мача най-големият в златния отбор говори и за недъзите на футбола ни. Обясни как Бербатов липсва, а и благосклонно разкри, че няма да се меси при определянето на новия национален селекционер.
Колко жалко, че сам няма лиценз Про. Можеше да се стягаме за чудотворен обрат в групата ни и класиране за европейското...
Има време - идат световни квалификации.
