"На 20 май 1981-ва един светец е роден в Мостолес..."
Така започна речта си Пепе Рейна, представяйки съотборниците му от испанския отбор-шампион за 2010 г. Пред стотици хиляди в Мадрид, резервният вратар на Испания узакони прякора на конкурента си - Икер Касияс.
Свети Икер.
Касияс напуска Реал след 25 години в клуба и отива в Порто, с което остави толкова храна за медии, фенове и специалисти в Мадрид и цяла Испания, че вероятно мастилото няма да засъхне с дни, а десетки бутилки вино ще идат в споровете.
Баща му вече нанесе първия удар - даде интервю за вражеския "Мундо Депортиво" в Каталуня и каза, че президентът Флорентино Перес и Жозе Моуриньо са виновни за всичко, случило се между Реал и Икер в последните 2 години.
"Те го пропъдиха - казва Хосе Луис Касияс. - Перес е манипулатор, той настрои всички срещу сина ми. Икер е голям вратар и изключително добър човек, но силният му характер не понесе на Флорентино. Синът ми заслужава клуб като Барселона, а не като Порто... Той е световен шампион, не е случаен играч".
Феновете бушуват по форуми и под статиите в онлайн изданията на официозите на Реал - мадридските вестници "Марка" и "Ас".
Раздвоени са, защото от 2 години имиджът на Свети Икер не е толкова еднозначно бляскав.
Моуриньо го обвини, че издава тайни от съблекалнята на пресата. Специалния го залепи на скамейката, като дори го направи трети вратар за няколко мача.
Феновете се разделиха - еднито пееха името му, другите го освиркваха. Първите, защото е легенда и символ, а вторите - защото е предател и доносник. Несправедливо за човек, който никога не се е плашил да си казва мнението.
Бе съсипана аурата на този изключителен служител на Реал.
Той е в клуба от 9-годишен, постъпва в академията през далечната 1990 г.
През ноември 1997-а бе на 16 години и имаше час по модерно изкуство в училище, когато пратеници на клуба дойдоха и дискретно казаха на учителката, че трябва да го освободи. И го закараха до дома му, за да си вземе екипировката.
Заминаваше като втори вратар за Норвегия, за мач с Розенборг в Шампионската лига.
Дебютира чак 2 години по-късно, на 18. И никога не погледна назад.
Спечели Шампионската лига на 19 г. и 4 дни - най-младият в историята титуляр на финал. После я вдигна и през 2002-ра, въпреки че остана резерва в мача с Леверкузен. Влезе заради травма на Сесар Санчес и два пъти парира ужаси на Димитър Бербатов в края, за наш ужас... Вместо българинът да е герой, такъв стана Икер.
През същото лято съдбата пак му намигна. Травма на титулярният страж на Испания Сантяго Канисарес, който изпусна флакон с пяна за бръснене на крака си, го направи първи избор за Мондиал 2002.
Така заключи вратата, че го нарекоха за първи път Свети Икер.
И оттогава няма спор с кого започват съставите на Реал и Испания.
След 725 мача за Мадрид и 162 за националния, Икер спира да носи на гърдите си емблемата, която е пришита сякаш на сърцето му.
"Той не е един от най-добрите вратари в историята - написа в съобщение сайтът на Реал. - Той е най-добрият вратар, пазил някога на клуба, както и в испанския футбол въобще. Сбогуването с него навява стотици спомени, еуфорични и радостни. Икер си тръгва, но примерът му е тук, в Реал. Благодарим за всичко!".
Думи, които едва ли топлят Касияс. Подобно на друг идол, отдал живота си само на един клуб - Стивън Джерард, напускането на вратаря-светец оставя и леко горчиво-кисел привкус.
И все пак светът ще помни 5 титли на Испания, 3 Шампионски лиги, две европейски титли и една световна с националния отбор.
Феновете на Реал няма да забравят стотици спасявания, решили мачове. И ролята му на лидер за повече от десетилетие.
Една велика история приключва.