Най-голямата новина от първата за сезона тренировка на Левски миналата седмица не бяха новите попълнения - те се знаеха отдавна. Не бяха дори и шамарите, които изяде един колега-журналист от пияни фенове.
Най-интересното събитие на стадион „Георги Аспарухов" беше появата на холандеца Сержиньо Грийн, който бе обръснал така характерните си плитки, донесли му прякора „Синия Боб Марли".
За привържениците на Левски остава надеждата, че Грийн ще си остане същият непримирим боец на терена, а няма да загуби силата си заедно със своята коса, както е в историята за библейския герой Самсон. Всъщност, едва ли някой се съмнява, че дори и без своята реге прическа „черното лале" и през новия сезон ще е сред най-добрите играчи на „сините" и изобщо в „А" група.
С високата си футболна грамотност, с ловкостта и бързината си, с усета за пласиране, Сержиньо е изключително полезен играч, а когато тези качества се допълват и от универсалната му способност да се подвизава на всички дефанзивни позиции в състава, излиза, че щабът на Левски е попаднал на истински бисер в негово лице.
Също както и в края на 2010 г., Грийн спечели категорично в читателската анкета за идеалния отбор на „А" група на основната си позиция опорен халф, въпреки че в около половината от 34-те си мача за Левски през сезона, той игра и като централен, десен или ляв защитник.
Но да видим как започна всичко във футболния живот на Грийн преди Левски...
Роденият на 24 юли 1982 г. в Амстердам Сержиньо започва да тренира едва на 6 годинки в малкия клуб Абкуде, но през 1994 г., вече на 12, той е харесан от специалисти от школата на гиганта Аякс. Преминава през всички нива и когато навършва 19, му казват, че е твърде добър за дублиращия тим, но още не е готов за първия състав. Така той е преотстъпен на отбора на Хаарлем от Първа дивизия (Ерсте дивизи, отговаряща на „Б" група по нашата терминология) и там е титуляр в абсолютно всички мачове.
За съжаление, след това Аякс отново не го взимат в първия си състав и искат да продължат преотстъпването му, но той не е съгласен. Така към него проявяват интерес от отбора на Валвайк, който е във Висшата лига (Ередивизи) и младокът подписва постоянен договор с тях. За три сезона (от 2002 до 2005) там работи последователно с треньорите Мартин Йол, Желко Петрович и Ервин Куман, всеки от които според него е допринесъл много за развитието му като играч.
По това време Грийн още се подвизава в отбрана, като играе и в центъра, и на двата фланга. Именно тази негова универсалност, в съчетание с голямата му борбеност на терена, през 2005 г. привлича интереса на редица силни клубове като Тотнъм, Рейнджърс, Хамбургер, Волфсбург и Галатасарай. За добро или зло, футболистът обаче избира да се присъедини към един от холандските грандове - Файенорд.
В Ротердам той остава четири години и преживява най-щастливия си момент във футбола досега - спечелването на Купата на Холандия през 2008 г. Там е открит и като опорен халф. За съжаление, славният някога Файенорд в последните години изживява тежка финансова и игрова криза, и Грийн не успява да стане шампион, но натрупва солиден опит в евротурнирите.
През миналия сезон той игра в друг известен холандски клуб - Витес, но след изтичането си, едногодишният му договор не бе подновен. Както се казва, всяко зло за добро - на 8 август Сержиньо пристигна в София и два дни по-късно подписа двугодишен контракт с най-обичания български клуб. А той, от своя страна, се сдоби с изключително класен халф, който със същия успех може да бъде използван и в защита.
От действията на Грийн на терена си личи, че е научен футболист, който знае къде да застане, как да спре и задържи топката, как да подаде, без да губи време, и така нататък - всички задължителни компоненти на играта, които за съжаление куцат на много от играчите в „А" група. Забележителна е и играта му с глава на фона на неговия ръст от 179 см.
Това, което спечели пък играчът от преминаването в клуб от първенство, значително по-слабо от холандското, е, че получи шанс отново да излезе на голямата европейска сцена.
Сержиньо признава, че отначало близките му са били стъписани от това, че отива в България, но, след като и те са дошли тук и са посетили мачове на Левски, са останали доволни от неговия избор.
Договорът на Грийн със синия клуб засега е до края на сезон 2011/12, а на въпроса какви са плановете му за бъдещето отговаря така: „Не искам да правя дългосрочни планове, тъй като съм имал доста тежки моменти в живота ми. Загубих баща си, семейството ми също е имало много здравословни проблеми. Сега съм щастлив, че имам дъщеря и гледам в нейната посока и нейните очи. И когато тя е щастлива (а в момента те с жена ми са много щастливи в България!), аз също съм щастлив. Хората ме приемат добре, дружелюбни са и няма причина да не съм щастлив тук!".
