СЛАВНО МИНАЛО И ПРОТИВОРЕЧИВО НАСТОЯЩЕ
Отборът на Русия бе убедителен в своята квалификационна група за Евро 2012, като не остави съмнение в превъзходството си срещу Ейре, Армения, Словакия, Македония и Андора.
Единствени словаците успяха да нанесат поражение на „Сборная", побеждавайки с 1:0 в Москва в самото начало на кампанията през есента на 2010. Година по-късно обаче, възпитаниците на Дик Адвокаат се реваншираха по идентичен начин, изхвърляйки съперника си от предстоящото европейско първенство.
Така Русия си гарантира първото място в групата, спасявайки се от кошмара на баражите, който съпътства отбора често през последните двайсетина години, в които съществува като представител на самостоятелна държава.
Правоприемникът на славните футболни традиции на бившия Съветски съюз всъщност рядко е на висотата си от времето, когато екипа на СССР носеха освен руснаци, още украинци, грузинци и представители на останалите дванайсет националности на комунистическата империя.
„Руската мечка" даде признак, че възправя могъща снага по време на Евро 2008, когато елиминира безапелационно с 3:1 на четвъртфинала великолепно играещия тим на Холандия, а също така категоричното 0:3 от бъдещия шампион Испания на полуфинала не помрачи отличното впечатление от представянето на отбора.
Последва обаче типично по руски, съдейки по най-новата история на „Сборная", каръшко некласирене за Мондиал 2010, след като в плейоф тимът бе елиминиран от Словения с гол повече на чужд терен. Това доведе до оставката на Гуус Хидинк и замяната му с друг холандец - Дик Адвокаат, който преди това с успех водеше Зенит.
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
„Малкият генерал" затегна редиците и върна увереността на футболистите в отбора в техните сили, но неговият проблем е, че съставът му на практика не се различава от този на Хидинк на Евро 2008, само че е с четири години по-възрастен.
Въпросът е дали идното лято в Полша и Украйна ще видим най-красивата лебедова песен на това поколение на 30-годишните или те ще са просто един стар и уморен отбор.
Липсата на кой знае какви нови попълнения (единствени изключения са Алан Дзагоев и Игор Денисов), е лесно обяснима с факта, че богаташите-собственици на футболни клубове в Русия предпочитат да инвестират в трансфери на бразилци и африканци, отколкото да развиват собствените кадри.
Както виждате от списъка вдясно, освен тримата „англичани" Аршавин (Арсенал), Павлюченко (Тотнъм) и Билялединов (Евертан) и „германецът" Погребняк от Щутгарт, всички останали играят в местното първенство, тъй като в руския футбол има достатъчно пари, за да задържат качествените си кадри.
КЪДЕ СА ВИ ТАЛАНТИТЕ?
Там е работата, че те не са чак толкова много, въпреки безбройния човешки ресурс на огромната държава. Преобладават футболисти на ЦСКА (Москва), тъй като политиката на другите московски грандове и Зенит е именно да залагат на „иностранци", както биха ги нарекли в Русия. Красноречив факт в тази посока е, че първият гол, отбелязан от местен играч за Спартак (Москва) през 2010, падна чак през месец октомври!
Проблем, който ще става все по-наболял за страната-домакин на Световното първенство през 2018 г. е, че нейните юноши и младежи са много под нивото на най-добрите футболисти в момента. Но да му мислят руснаците тогава, а сега да видим какво е положението с настоящия национален отбор.
СПОРНА ЗАЩИТА
Дик Адвокаат трябва да пали свещи вратарят Игор Акинфеев от ЦСКА да е здрав за европейското, защото заместникът му Вячеслав Малафеев от Зенит не е същият, откакто загуби жена си в автомобилна катастрофа и често прави грешки.
В защитата най-светлият лъч е бившият ляв бек на Челси Юрий Жирков, който показва отлични игри с екипа на Анжи. Около него близнаците Березуцки от ЦСКА изглеждат като футболисти, които са изпуснали правилния момент да бъдат продадени на запад, като красноречиво в тази посока говори крайно нелепият автогол, който си заби Василий в мача в Шампионската лига, загубен от Лил с 0:2. Що се отнася до Сергей Игнашевич, той вече е на 32.
СИЛНА ХАЛФОВА ЛИНИЯ
В средата на терена май нещата стоят по най-добър начин, като в центъра се разпореждат стабилните Роман Широков и Алан Дзагоев, по фланговете Константин Зирянов и Игор Денисов също са достатъчно надеждни, а за титулярно място в халфовата линия напират също ветеранът Игор Семшов и Диняр Билялединов.
РУСКИТЕ КЛОЗЕ И БЕРБАТОВ
В атака големият проблем на Русия се нарича Хари Реднап, тъй като мениджърът на Тотнъм не използва от дъжд на вятър нападателя Роман Павлюченко и закономерно формата му е далеч от оптимална. По тази причина талантливият таран невинаги играе и за „Сборная", но когато Адвокаат заложи на него, той не го разочарова. Павлюченко явно е играч от типа на Клозе и Подолски, който се представя по-силно в националния си тим, защото от едва 3 мача като титуляр и 4 като резерва в квалификациите той е най-резултатният футболист на Русия (заедно с Дзагоев) с 4 гола.
Постоянна величина в състава е капитанът Андрей Аршавин, който обаче често е обект на критики в родината си, че не се раздава напълно с националната фланелка - нещо като Бербатов навремето у нас. Само че причината и при него, и при Аршавин е друга - просто двамата рядко са титуляри в английските си клубове. Но дори и не в най-добрата си форма, такива играчи са незаменими за представителния тим, както болезнено се убедихме в България.
Най-често до капитана в атака играе добре познатият Александър Кержаков от Зенит, който бе оставен от Гуус Хидинк извън състава за Евро 2008, но сега ще се опита да навакса.
Павел Погребняк от Щутгарт също е добра опция в нападението, а там някъде е и позабравеният Дмитрий Съйчов, за който също ще е добре да се сети националният селекционер.
ПЛАШЕЩА НОСТАЛГИЯ
В Полша и Украйна „Сборная" ще бъде отново с познатите от времето на СССР червени фланелки - пореден ретрограден жест на носталгия към миналото величие, характерен за недемократичната Путинова Русия.
Като се абстрахираме от плашещия политически контекст на това решение, в чисто спортен план със сигурност над 140 милиона души, разположени върху 17 млн. квадратни километра в Европа и Азия си мечтаят техните 23-ма футболисти да повторят подвига на предшествениците си от 1960, станали първите европейски шампиони.
Дори и те да се изравнят само с постижението на поколенията от 1964, 1972 и 1988, които се окичиха със сребърни медали, това пак ще е сбъдната мечта за „страна огромная".
Доста е спорно дали нещо подобно е по силите на настоящия руски състав, но поне излизане от групите при добър жребий е напълно реалистична цел. А нататък - кой знае...
